Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям празник иде в неделя, спазват се куп обичаи, а на масата задължително се слага…
  • Новини

Голям празник иде в неделя, спазват се куп обичаи, а на масата задължително се слага…

Иван Димитров Пешев март 1, 2024
sdfvsdfbdfgfhjgfjfg.png

Всеки ще се съгласи, че 3 март не е празник, който се отбелязва на масата.

Трапезният патриотизъм, макар и придобиваш застрашителни размери, е като цяло негативно и непродуктивно явление. Няма и особен възпитателен ефект върху децата. Въпреки това много хора ще изберат на 3 март да си спретнат трапеза вместо съдържателен разговор по темата за свободата, независимостта, себеотстояването, борбата и прочее абстракции, които обаче всеки ден ни застигат дори на съвсем битово ниво.

Нейсе! Всеки има право да разбира и живее живота си както намери за необходимо, не сме се събрали на онлайн масата на Mate Kitchen, за да съдим. Но пък можем да вземе 3 март за повод и да провокираме всички, които са решили да поставят кулинарен фокус и на тази дата, да си припомнят вкуса на българското с няколко традиционни нашенски рецепти.

Затова сглобихме непретенциозно

„празнично меню“ с 4 традиционни нашенски рецепти

Българска маса без хляб не бива. Не е нужно да е тежка погача, и най-прости пърленки със сирене ще свършат работа. Ако някой ви каже, че няма да яде от тях, лъже. Няма човек, който да остане безразличен към аромата, който се носи, докато се изпичат в тигана. Тесто, в което има масло и сирене, съскащо примамливо от високата температура… После може да си ги поръсите с чубрица или шарена сол. Дори само пърленката стига да се нахрани човек!

На българско има вкус и салатата от печени чушки с кисело мляко. В Троянско й казват бурания. Изпечени червени чушки, полети със сос от цедено кисело мляко, чесън, сол, олио и магданоз. Понякога за разкош й слагат и натрошено сирене. А дали ще я хапнете като предястие, или като основно ястие, зависи от това колко пърленки сте приготвили.

С буранията (не само на 3 март) върви и топлото катино мезе – една от гордостите на Банско и региона. Балансът в тази рецепта е съвършен. Няма нещо, което да е в повече или пък да се натрапва. Гъбите и лукът хем се усещат, хем оставят свинското да изпъкне с целия си натурален вкус.

Черният пипер и магданозът само добавят деликатно от себе си вкус и аромат. Месото за вашето катино мезе трябва да е крехко и без много тлъстини, за да не плувне в мазнина ястието.

Плешка или врат вършат чудесна работа. И за финал – крем с цедено кисело мляко и компот от кайсии. Това е гениално лесна рецепта. За нея ви трябват само кофичка цедено кисело мляко, пудра захар, малко прясно мляко, един буркан компот от кайсии, пакетче желатин и точно половин час, за да го приготвите. Чакането да стегне е повече, но си струва.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма изненада! Готвят Мон Дьо за водещ на Биг Брадър
Next: Три земетресения събудиха Турция: Хората са силно притеснени

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.