Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям удар на ГДБОП в Слънчев бряг, пълно е с полиция на мястото
  • Новини

Голям удар на ГДБОП в Слънчев бряг, пълно е с полиция на мястото

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
dfshdfhertertre.png

Голям удар на ГДБОП и Прокуратурата в Бургаско, научи БЛИЦ от свои източни в правораздавателната система.

Тонове фалшиви дрехи и обувки от световно известни марки, предназначени за продажба, са открити в склад в близост до курорта Слънчев бряг.

Стоката е била складирана в над 850 чувала. Антимафиотите продължават работата по установяване на собствениците на фалшивите дрехи и обувки.

По оценка на данъчните, заловената стока е най-голямото количество ментета, които се откриват в региона от повече от десет години.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!

Още една акция:

Има много задържани за трафик на наркотици за периода от 1 август до 25 август. От ГДБОП обявиха, че е разкрита високотехнологична нарколаборатория, с нечувани и невиждани мащаби за нашата страна

„Междинните статистически данни за периода от 1 август до 25 август, свързани с производство, преработване, придобиване, държане и разпространение наркотични вещества, са както следва – проведени общо 401 специализирани полицейски операции. Задържаните са 612 души. Разкрити са 21 лаборатории за производство на наркотични вещества. Образувани са 479 досъдебни производства”, посочи Кангалджиев, зам.-директор на ГДБОП.

“Бих искал да ви запозная с един изключително важен случай и една изключително успешна реализация, която се проведе през този период. А именно на 19 август на територията на област Търговище, Разград и Бургас беше проведена съвместна специализирана полицейска операция, между служители на ДАНС и ГДБОП, при която беше разкрита високотехнологична лаборатория с огромен капацитет за производство на синтетични наркотици. Лабораторията е без аналог в нашата страна. Лаборатория с такъв капацитет и такъв вид техника не е задържана досега. Лабораторията и престъпната дейност основно е осъществена от чужди граждани. Възможностите на тази лаборатория в рамките на седмица са били да обработва 1000 литра прекурсори, в последствие преработвани в метамфетамин”.

Това заяви старши комисар Димитър Кангалджиев, зам.-директор на ГДБОП на брифинг на Специализираното междуведомствено звено между Прокуратурата на България и МВР за подпомагане на разследването по досъдебни производства, на който бяха представени резултатите от работата на звеното.

“Задържаната лаборатория разполагаше с реактор с обем 1300 л, в който, чрез използването на пре-прекурсори, биваше набавян прекурсор, който се казва бензил-метил кетон. Това е суровина, която се използва за изработка на синтетичния наркотик метаамфетамин”, обясни Кангалджиев.

Лабораторията е разполагала и с огромна дестилационна система, служеща за извличане на прекурсора. Имало е и високотехнологична инсталация за вакуумен синтез на метаамфетамин.

Относно задържаното количество прекурсори (около 1000 л), на пазара 1 л от това вещество се котира в рамките на до 2000 лв. Но след изработката на метаамфетамин, цената на веществото става коренно различна. Килограм метаамфетамин у нас варира между 9000 и 11 000 евро. А в Западна Европа и близки страни цената варира между 12 000 до 13 500 евро.

“Сами можете да си представите какво количество наркотици са щели да бъдат произведени и каква печалба биха генерирали въпросните лица”, посочи Кангалджиев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Падна завесата около премахването на Жени Марчева от bTV, става шефка в радио?
Next: Леден душ: Прогнозата за 15 септември съобщиха Стаси Цалова и Злати Йочев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.