Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям шок! Намериха мъртъв олимпийски шампион, смъртта му е загадъчна
  • Новини

Голям шок! Намериха мъртъв олимпийски шампион, смъртта му е загадъчна

Иван Димитров Пешев януари 24, 2024
sfdvfghgfjgnghnghnhg.png

Олимпийският шампион по баскетбол от Мюнхен`72 Анатолий Поливода е бил открит мъртъв в дома си, съобщава Украинската баскетболна федерация.

От информацията не става ясно в кой град е било намерено тялото на 76-годишния бивш баскетболист.

Уточнява се, че обстоятелствата за смъртта на Поливода са неизяснени и засега остават загадъчни. Предстои разследване на властите.

През кариерата си Анатолий Поливода е световен шампион за 1967 г. и трикратен европейски първенец (1967, 1969 и 1971 г.). Освен това има бронз от олимпийските игри в Мексико Сити през 1968 г. Трябва да се отбележи, че роденият край Донецк спортист не играе на финала на Олимпиадата през 1972 г.

Той гледа победата на СССР над САЩ с 51:50 в най-скандалния финал в историята, тъй като два дни преди мача получава сърдечен пристъп.

Година по-късно прекратява кариерата си само на 26-годишна възраст, след като лекарите го диагностицират със синдром на Волф-Паркинсън-Уайт – вродена аномалия на работата на сърцето.

След загадъчната смърт на Анатолий Поливода вече има само двама живи участници от шампионския отбор на СССР от финала на Олимпиадата в Мюнхен.

Това са Модестас Паулаускас и Иван Едешко, който в последната секунда на мача подава пас през целия терен към Александър Белов за реализирането на победния кош за Съветския съюз.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Арестуваха певицата Диона, причината е потресаваща
Next: Как се развиваше България по времето на Османската империя

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.