Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма мистерия около смъртта на бизнесмена Христо Халваджиев
  • Новини

Голяма мистерия около смъртта на бизнесмена Христо Халваджиев

Иван Димитров Пешев ноември 18, 2023
dsfgksdfkhkffghfg.png

Бизнесменът от Смолян – Христо Халваджиев, известен като дългогодишен ковчежник на ъндърграунд босове, издъхна на 58-годишна възраст. Той си отиде от този свят на 11 ноември в резултат на мистериозен инцидент в плувен басейн в София.

В началото на месеца Халвата, както беше известен финансистът, е бил открит с разбит череп в обществен басейн в столицата, като странното е, че нито един от посетителите на плувния комплекс не е видял какво се е случило. Според медиците Христо Халваджиев вероятно се е подхлъзнал при влизането в басейна и си е ударил главата в ръба, вследствие на което е изпаднал в кома, съобщава „Уикенд“.

Халвата е лежал няколко дни в болница в непробудна кома преди да издъхне на 11 ноември. Той е бил погребан в родния си град Неделино.

Христо Халваджиев – Халвата придоби национална криминална слава през есента на 2008 г., когато беше зрелищно арестуван в пловдивската УМБАЛ „Свети Георги“ при полицейска акция и обвинен заедно с още петима души за манипулиране на търгове по обществени поръчки за доставка на горива.

Според обвинението, което впоследствие катастрофира в съда, Халваджиев е извършил длъжностни престъпления, свързани с търгове за гориво за нуждите на Медицинския университет в Пловдив и общините Смолян, Златоград и Неделино. Освен това силоваци от обкръжението на Халвата принуждавали чрез рекет собственици на малки бензиностанции да купуват горива от тях.

Бандата на Халвата смесвала горивата от Лук Ойл“ с разредители и ги доставяла на бензиностанциите, давайки им сертификат на руската петролна компания. Христо Халваджиев прекара няколко седмици в ареста, след което бе пуснат под домашен арест, а натискът на прокуратурата и МВР да стане защитен свидетел претърпя провал.

През последните 3 години от живота си финансистът изведнъж изчезна от обкръжението им и тръгна упорит слух, че е бил хванат да отклонява пари от туристическия бизнес покровителите си.

През пролетта на 2020 г. няколко месеца след като Халваджиев официално излезе в пенсия, маскирани мъже нахлуха посред нощ в къщата на брат му Ясен Халваджиев, завързаха със свински опашки ръцете му и тези на 59-годишната му съпруга Росица и извършиха щателен тараш на дома му. Според пострадалия Ясен маскираните бандити съумели да откраднат само 800 лв. и дебитна карта на името на 81-годишната му тъща. В Неделино обаче тръгнаха слухове, че грабителите изпразнили метална каса, в която се съхранявали милиони на Христо Халваджиев.

Извършителите на дръзкото криминално нападение така и не бяха заловени и изправени пред съда.

През последната година от живота си, Халвата живееше в София, като според негови познати се е занимавал с покупката на парцели и тяхната последваща продажба.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Снегът отново изненада България, положението на тези места вече е лошо
Next: Синоптици алармират за феномен, който ни удря до часове, на тези места ще е страшно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.