Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма надежда за България! Ванга и Дънов предричат, че възходът ни започва през 2024-а
  • Новини

Голяма надежда за България! Ванга и Дънов предричат, че възходът ни започва през 2024-а

Иван Димитров Пешев декември 25, 2023
hrisaifsdkfksdfds.png

Доживяхме промяната към добро за България!

В това са убедени големите прорицатели на България, живели през миналия век – от Преподобна Стойна и Любомир Лулчев до Петър Дънов, Ванга, Дядо Влайчо и Слава Севрюкова. Техните предсказания е събрал Христо Нанев – писател, езотерик, един от най-големите български изследователи на паранормалното у човека. Той е автор на над 20 книги, повечето от които са посветени на българските феномени и дори лично е разговарял и се е срещал със Слава Севрюкова и Ванга.

„Ако трябва да обединим всичко, което тези хора са казали – то е, че съединението прави силата! Най-общо ще събере тук великите и големи умове на българи, които ще се върнат у нас и ще започнат процеса на промяна за добро на България“, категоричен е писателят.

Според него първата промяна на подобна вълна завърнали се у нас е била емиграцията по време на турското робство.

„Тогава българите сме били по-свободни от сега дори. Хиляди нашенци са учили и работили в Румъния, Сърбия, Гърция, участвали са в съпротивителните движения, търговци. Тогава българите са могли да пътуват в границите на Отоманската империя постоянно и след години, в които са се научили на много неща, са се завръщали с новото, с напредничавото. Тази промяна е идвала и с въстанията, комитетите, на които начело са били точно такива българи – напредничави. Това е била първата вълна на завръщане на българи“, смята Нанев.

Той е сигурен, че втората вълна предстои за България.

„Тя ще изиграе не по-малка роля, тъй като 45 години от налудничавия възторг по комунизма не произведе много добри неща общо за българите. Уверен съм, че сега това предстои. Да, имаше промяна, но на ниво държавност всичко се случва трудно и все се връщаме в изначални точки.“

Според прорицателите тази вълна българи, които ще дойдат и променят България, ще започне от предстоящата 2024 година.

„За всички няма е да е лесно. Нито за нас, които ще приемем обратно тези два милиона българи, нито и за тях самите, защото ще дойдат и ще разтурят всичко старо, закостеняло. Повечето от тях са подготвени хора, живели в други условия, донякъде съхранили духовността в себе си, не са обезверени и най-важното – млади са, те ще оправят България“, категоричен е Нанев.

За тази тенденция на спасяването на духа на връщащите се в България говори и Слава Севрюкова в последната година от живота си.

„Севрюкова пише, че трябва да предупреждаваме младите хора от 2023 до 2040 г. да си идват тук, защото започват катаклизми и там, където е земя, няма да е повече земя, а оцелелите ще са горе по високото. Според нея затова България ще пострада по-слабо и от бедствията, и от земетресенията, тъй като е високопланинска страна и защитена от Бога“, споделя писателят.

И Ванга, и Слава Севрюкова, Петър Дънов, Дядо Влайчо и дори Препоподбна Стойна преди 80 години е видяла, че това съединение на българи от чужбина, които ще дойдат у нас, ще го има.

„Вече изтичат черните времена в историята ни. България ще се въздигне, тръгваме нагоре, тъй като духовността е нещото, което ни движи. Нашата държава няма да изчезне именно заради това“, казва писателят.

Той е категоричен, че вече няма да говори с думите на Слава Севрюкова например, а ще си мълчи за нещата, които знае, защото много от информацията, която е споделял, е била изопачена.

„Севрюкова ми каза, че след 2018 г. ще се появи жена, която ще е в основата на въздигането на България. Тя не е говорила дали тя е руса, или не. И аз чаках. Но на едни от последните политически избори се появи една жена, която каза, че била предсказаната от Слава да изведе народа напред. Боже мой, та в нея нямаше нито дух, нито основа за него. И аз слушах и си казах: „Не бива да се изопачават нещата, които нашите мислители и предсказатели са казвали. Това е кощунство към паметта им най-малкото“, смята езотерикът, направил и документални филми с думи на прорицателите.

Христо Нанев смята, в България работят повече тъмните сили, отколкото светлите и че навън духът е по-силен, отколкото тук.

„Представял съм книгите си на много места по света. Там има българи, които тук едва ли ще могат да виреят. Тук всички са в казана, образно казано. Всеки е срещу всеки, особено ако малко вдигнеш глава. И в момента, в който почне някаква промяна за добро, веднага се събуждат „старите сили“, които си обичат статуквото. Затова само хората отвън ще ни оправят, но всички знаем, че няма да е лесен този път“, споделя Нанев и дава за пример началото на процеса на „узряването“ на младите с протестите преди година-две.

„Това е само началото. Предстои огромен процес на възстановяване на държавността и както казва Слава Севрюкова – накрая ще се потърси и отговорност. Бъдете убедени в това“, смята писателят.

Тогава, както казва и учителят Петър Дънов – България ще стане втори Йерусалим.

„От света ще почнат да ни търсят, ще има духовен глад, пари на хартия ще има много, но ще има незадоволеност от добра храна и добри хора. Тогава българите ще са най-отгоре на света – ние сме духовните водачи на човечеството“, цитира Дънов Христо Нанев.

По това време България ще се превърне в райската градина на човечеството, а нашето племе никога няма да изчезне, смятат пророците ни.

„Защото не е вярно, че сме чергари. Откъдето сме минали, държава сме оставили и бял град. Други народи ще изчезнат, но ние не. И както казва Севрюкова – ще се превърнем в силен народ, а тези, които напуснат страната ни, след време горчиво ще съжаляват“, завършва Христо Нанев, цитиран от „България Днес“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бебе се роди с 4 промила алкохол в кръвта
Next: У нас има магазин, в който всичко е безплатно, намира се в едно българско село

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.