Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма новина: Американска компания налива милиони в нов завод в България
  • Новини

Голяма новина: Американска компания налива милиони в нов завод в България

Иван Димитров Пешев февруари 5, 2024
adscovsaokdckdskvdkfvdfv.png

Milara International подготвя нов завод в Тракия икономическа зона с инвестиция за 22 милиона долара. Във фабриката ще се произвеждат електромобили и по-специално малки товарни превозни средства с алтернативно задвижване.

Целта е произведените автомобили да се използват с логистична цел. Това коментира Красимир Петков, главен изпълнителен директор на Milara International, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.

 

Амбицията е до средата на годината компанията да има капацитета за производство на до 10 000 автомобила. Инвестицията около разработката на превозните средства възлиза на 60 милиона долара, като основните пазари, към които се насочва продукцията на компанията, са Израел, Франция, Италия, Германия и САЩ.

България обаче не изпада от фокуса на продажбите. Някои общини в страната са закупили произведени от Milara електрически камиончета отново с логистични цели и за превози.

Milara International е компания фокусирана върху разработката на роботи и развива дейност в  областта на комплексна роботизация. През годините се захваща с производство на военни роботи, а основния бизнес е насочен в разработването на техника, нужна на полупроводниковата индустрия, уточни изпълнителният директор на компанията. Сега Milara започва да произвежда електрически малки камиони, целящи да превозват стоки и товари по екологичен начин.

„Изработката на автомобила е направена от български инженери, които имат изключителен талант и въображение“, добавя още Красимир Петков.

Сега компанията влага средства в новия си завод в Тракия икономическа зона край Пловдив, като се очаква той да бъде готов до април тази година.

Специално в Калифорния има изключителен интерес към продуктите, които се използват като училищни автобуси. Автомобилите са одобрени за всички училища в щата. Компанията стартира работа в Бостън, Масачузетс, но по-късно решават да установят дейност и в България.

Една от целите на ръководството на Milara е в страната ни да се създаде затворена екосистема в областта на електромобилността, като образованието е ключова опорна точка в постигането на тази амбиция.

В Пловдив компанията открива лаборатория по роботизация във филиала на Техническия университет, като гостът заяви, че класът по мехатроника в града е най-добрият в областта си в България. В професионални училища в града също се внедряват специалности, свързани с електромобилите.

Тракия икономическа зона помага значително за развитието на бизнес средата и иновациите в Пловдив, както и за развиването на нови технологии и дейности, свързани с бъдещето на човечеството, допълни събеседникът. Петков даде пример с Ирландия като страна, от която много млади хора са си тръгнали, преследвайки висококачествено образование и развитие. Но и като страна, която успява да си върне кадрите, като им предоставя условия за развитие.

„Аз смятам, че в България неминуемо ще се случи нещо такова. Всички тези, които са излезли навън, защото те са много, изключително умни хора, които работят в много известни компании в света и добиват много опит.

В момента, в който се създаде по-добри условия за бизнеса или инфраструктура за бизнеса в Българи, много голяма част от тези хора ще започнат да се връщат обратно„, допълва Красимир Петков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Под закрилата на Богородица: хората, родени на ТЕЗИ ДАТИ, са защитени от иконата на Божията майка
Next: Свят ще ви се завие от новите данъци: Най-дълбоко ще бъркат в джоба на тези хора

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.