Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма новина от правителството, която засяга всички шофьори
  • Новини

Голяма новина от правителството, която засяга всички шофьори

Иван Димитров Пешев септември 18, 2023
sfghgfdhfhtrhrthr.png

До средата на октомври ще влезе в сила електронното известяване на водачите за наложените им глоби при извършено нарушение.

Уведомяването ще става по телефон или имейл чрез Системата за сигурно електронно връчване.

Това стана ясно днес по време на свиканата от премиера акад. Николай Денков регулярна среща по проблемите на пътната безопасност, информират от пресцентъра на Министерски съвет.

Целта на нововъведението, по което работят съвместно Министерството на електронното управление (МЕУ) и Министерството на вътрешните работи (МВР), е да бъде осигурен бърз канал, по който максимално много шофьори да бъдат уведомявани, когато имат наложена електронна глоба.

Последващото връчване на глобите, както и досега, е възможно по три начина – лично срещу подпис, електронно – чрез системата за сигурно електронно връчване или през портала на МВР за електронни административни услуги, както и по пощата – с препоръчано писмо с обратна разписка.

Системата за сигурно електронно връчване – тази система работи от няколко години, регистрирани са 11 000 фирми. Новото е, че електронното връчване ще облекчи всички съвестни шофьори. Това обяви министърът на електронното управление Александър Йоловски в ефира на Нова телевизия.

Всеки, който има пик на НОИ или на НАП, може да се регистрира.

Той сподели личен опит с връчването на фиш, при който девет патрулки на полицията не успяват да му връчат фиш за превишена скорост.

„Все още системата не е напълно готова, но когато бъде завършена, всеки ще има в своя профил информация за всички свои провинения на пътя”, поясни той.

„Информацията за ваксинацията на учениците е в НЗОК. Нашите планове са до края на годината за тази информация да се планира миграция, за да може в началото на следващата година да е достъпна”, каза още министърът.

По повод извинителните бележки на децата, той уточни: „Ако едно дете се разболее днес и не може да иде днес или утре, прегледът ще бъде регистриран в деня на посещение на лекаря, но ще му бъдат извинени и предходните дни. Системата приема прегледа в деня, в който е извършен, като е препоръчително по-рано да се иде, а не да се отлага, но сме помислили закъснението да не е блокиращ фактор.”

За електронните трудови книжки той подчерта: „Всички, които сме започнали трудовата си кариера след 2001 г., автоматично ще получим цялата си информация в електронната трудова книжка. Тя ще използва наличните данни в НАП.”

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Даниел Митов шокира в парламента, какво се е случило с депутата
Next: Поклон: Мерцедес уби 28-годишният Васко от Русе

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.