Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма новина: Радев и Орбан се разбраха за
  • Новини

Голяма новина: Радев и Орбан се разбраха за

Иван Димитров Пешев септември 16, 2023
rwqdasfasdgdgdfg.png

Меморандум за разбирателство и сътрудничество в областта на доставките и търговията с втечнен природен газ подписаха в четвъртък българската и унгарската компании „Булгаргаз“ и MVM CEEnergy.

Това отваря възможност България да участва в пазара за втечнен природен газ за Централна и Източна Европа, заяви пред журналисти президентът Румен Радев, по време на чиято визита в Будапеща бе сключено споразумението.

Документът бе парафиран от директорите на двете компании Деница Златева и Ласло Фрич в присъствието и на унгарския премиер Виктор Орбан, с когото Радев се срещна, съобщиха от президентството.

MVM CEEnergy се занимава с търговия на природен газ и е част от държавната MVM Group, която е сред големите регионални енергийни играчи.

„Подписаният днес меморандум между „Булгаргаз“ и унгарската MVM CEEnergy отваря възможност България да участва в пазара за втечнен природен газ за Централна и Източна Европа.

С министър-председателя на Унгария Orbán Viktor споделяме общи виждания за перспективите за задълбочаване на партньорството между България и Унгария в енергетиката.

България трябва да има амбицията да се превърне в незаобиколим фактор, който да допринася за сигурността на доставките на природен газ и енергийната диверсификация на нашите съюзници и партньори в Европа.

В резултат на проевропейската политика на служебното правителство страната ни получи свободен достъп до терминалите за втечнен газ на Гърция и Турция, както и до техните газопреносни мрежи. Благодарение на това днес страната ни не само консумира и транзитира природен газ, а се заявява и като активен участник в пазара за втечнен газ за Централна и Източна Европа.

Какво точно предвижда меморандумът не става ясно, но българският държавен глава припомни сключеното от служебния му кабинет споразумение с турската БОТАШ за достъп да турски терминали за регазификация на втечнен газ и до мрежата за пренос на южната ни съседка.

Съгласно него „Булгаргаз“ може да разтоварва в Турция и да пренася близо 1.8 млрд. куб. м годишно, ако си осигури доставки.

За тази година към момента има само един разтоварен танкер през април, а обещаните от държавното дружество търгове за капацитетите в следващата година и оставащите до 2036 г. така и още не са обявени.

Сегашното ръководство на „Булгаргаз“ бе назначено именно от предишното служебно правителство на Румен Радев.

По неговите думи сегашният меморандум е плод на съвместните усилия на президентската институция и правителството.

„Това е споразумение, което отваря нови хоризонти за Българя. В резултат на проевропейската политика на служебното правителство ние извършихме пробив – получихме достъп до терминалите за втечнен газ и газопреносните мрежи и на Гърция, и на Турция.

Именно благодарение на това днес България вече е не само страна, която консумира газ, през чиято територия преминава газ, днес, с това споразумение, с тези вече възможности, които имаме, България се заявява като активен участник на пазара на втечнен газ за Централна и Източна Европа“, коментира държавният глава.

Според него България трябва да има амбицията да се превърне в незаобиколим фактор, който да допринася за сигурността на доставките на природен газ и енергийната диверсификация на нашите съюзници и партньори в Европа.

Виктор Орбан на свой ред изрази високата си оценка за надеждността на България за доставките на природен газ по Южния газов коридор и изрази готовност за последващо задълбочаване на двустранното партньорство.

Обща бе оценката, че значимостта на Южния газов коридор ще продължи да нараства и са необходими последващи действия за увеличаване на капацитета за пренос на природен газ през България.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първа информация за операцията на Мира Добрева
Next: Денков отговори на Борисов – ще хвърчат ли оставки?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.