Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма промяна в Гражданската отговорност. Кой ще плаща здраво
  • Новини

Голяма промяна в Гражданската отговорност. Кой ще плаща здраво

Иван Димитров Пешев април 21, 2024
vsdfbdgfnghnhgnhg.png

Старата максима, че на българинът му идва акъла, ако го накараш да плаща, отново ще влезе в ход.

Шофьорът да плаща за смачканите ламарини и пострадалите хора, ако причини катастрофа при превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч. Това е едно от предложенията на Асоциацията на българските застрахователи, направени по внесените от Министерски съвет в парламента промени в Кодекса за застраховането, пише Труд бг.

Автомобилите задължително трябва да имат застраховка “Гражданска отговорност”, която покрива риска шофьорът да причини щети на имущество или да нарани хора.

Застраховката е задължителна, за да има гаранции, че пострадалите ще получат обезщетение.

С промени в Кодекса за застраховането от бранша искат да бъдат разширени случаите, при които след като платят по “Гражданска отговорност” могат да потърсят парите от виновния шофьор.

Предложението е шофьорите да плащат за обезщетенията за увредено имущество и пострадали хора, ако катастрофата е станали след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч, ако произшествието е станало след преминаване на червен сигнал на светофар, или на пешеходна пътека.

Извършването на престъпление при шофиране в населено място със скорост с над 50 км/ч над ограничението и при минаване на червено би могло да бъде приравнено на груба небрежност, дори на евентуален умисъл, затова тези обстоятелства трябва да станат основания застрахователят да търси парите за изплащане на обезщетения от виновния водач, посочват от Асоциацията на българските застрахователи.

Според експерти по пътна безопасност ситуацията с удар на пешеходна пътека е по-различна от катастрофа при превишаване на ограничението на скоростта с над 50 км/ч, защото произшествието на пешеходна пътека може да е и поради неразумно преминаване на пешеходец, защото улицата е прекалено тъмна или заради други фактори, за които шофьорът няма вина.

Докато скоростта на движение е изцяло решение на самия водач на автомобила.

Ако парламентът приеме предложението шофьорът да плаща за причинените вреди при шофирате с голямо превишение на ограничението на скоростта или при минаване на червено, промяната ще има дисциплиниращ ефект спрямо водачите, посочват от АБЗ.

За тези шофьори ще има допълнителни последици от тяхното поведение, което е в особено висока степен на обществена опасност, допълват от Асоциацията на българските застрахователи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще липсва на зрителите на Капките, Халваджиян е взел решение за Фънки
Next: Доктор Зубарева изненада всички с тези разкрития за яйцата!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.