Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма промяна в Гърция: Плащането в брой отива в историята, важи за суми до…
  • Новини

Голяма промяна в Гърция: Плащането в брой отива в историята, важи за суми до…

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2023
sdfkhkfkhdfhdfghgf.png

Служителите на държавните финанси в Гърция се опитват да сложат край на паричните
транзакции над 500 евро в опит да се справят с укриването на данъци.

 

С новия данъчен законопроект, който влиза в сила в началото на 2024 г., ще бъде
въведена пълна забрана за използване на пари в брой за транзакции на стойност
над 500 евро.

 

Съгласно новата наредба тези, които приемат плащания в брой над този лимит, ще
бъдат глобени с двойна сума на транзакцията. С други думи, ако предприятия или
свободни предприемачи получат 2000 евро в брой от клиент, ще загубят 4000 евро.

 

Увеличаването на глобата за използване на пари в брой при транзакции над 500
евро до удвояване на сумата на транзакцията беше счетено за необходимо, тъй като
глобата от 100 евро не попречи на мнозина да изберат плащане в брой, коментират
финансисти.

 

В същото време, с до пролетта на 2024 г. парите в брой ще бъдат заменени от „ПОС
навсякъде“. Всеки път, когато се плаща с карта, разписка ще се генерира автоматично
на касата на магазина и ще се изпраща до НАП, какво и как е платено с карта.

Според централната банка на Гърция картовите плащания в Гърция (особено след
капиталовия контрол през 2015 г. и пандемията от 2020 г.) продължават да се развиват
бързо.

 

Средната сметка за картова транзакция падна доста под 50 евро (през първата половина
на годината сумата беше 46 евро) през 2023 г., както и 48 евро през втората половина
на 2022 г. и повече от 50 през 2021 г.

 

Управителят на Централната банка на Гърция Янис Стурнарас в речта си на тема:
„Фискални събития – борбата с укриването на данъци” на 19-ия данъчен форум в хотел
Atheneum InterContinental, подчерта, че „борбата с укриването на данъци и по-справедливо
разпределението на данъчната тежест трябва да получи приоритет.

 

Г-н Стурнарас представи редица политически предложения, насочени към справяне
с този проблем за да се осигурят увеличени данъчни приходи, включително по-нататъшно
разширяване на електронните транзакции чрез разпространение и използване (POS)
на повече видове услуги и икономически дейности.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кой е най-слънчевият и топъл град в България?
Next: Подробен ГРАФИК на почивните дни през 2024 г., какви са вариантите за отпуска

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.