Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма секира дебне близо 500 000 собственици на коли, ако не направят това
  • Новини

Голяма секира дебне близо 500 000 собственици на коли, ако не направят това

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2024
sdfvfijsdfvjdfjvfdvf.png

През февруари изтича валидността на над 491 хил. е-винетки. На интернет страницата www.bgtoll.bg от бутона „Проверка на винетка“, след въвеждане на регистрационния номер на автомобила и държавата, в която е регистриран, всеки шофьор може да получи информация за крайния срок на електронната винетка, независимо откъде е купена.

Статусът може да е „активен“, „с изтекъл срок“ или „неизползван“ в случаите, когато винетката се взима с отложен старт до 30 дни от началната дата на валидност.

До 31 януари 2024 г. са продадени 518 378 броя е-винетки за 31 370 906 лв. От всички продадени най-предпочитани от шофьорите са годишните. Купени са 326 798 броя. Те са най-изгодни за шофьорите, тъй като за ден ползване на цялата републиканска инфраструктура пътната такса е около 24 стотинки на ден.

 

След годишните винетки най-купувани са седмичните – 131 390 бр., след тях уикенд винетки – 28 227 бр., следвани от месечните – 26 517 бр., и тримесечни – 5 446 бр.

Припомняме, че за втора поредна година цените на е-винетките за леки автомобили са непроменени. Годишната е 87 лв., тримесечната – 48 лв., месечната – 27 лв., а седмичната – 13 лв. Без промяна е и цената на уикенд винетката – 9 лв. Най-изгодна за шофьорите е годишната винетка.

Приходите от тол такси от началото на годината до момента са 45 308 089,61 лв. От тях 3 896 590,61 лв. са от маршрутни карти, а 41 411 499,05 лв. от тол декларации. От контролната дейност – наложени компенсаторни такси и актове за установяване на административни нарушения, са събрани около 2,2 млн. лв. С това общите приходи от пътни такси – е-винетка, тол и контролни дейности, през януари 2024 г. са над 78 млн. лв.

Националното тол управление апелира потребителите при купуване на е-винетка да използват сайта www.bgtoll.bg или мобилното приложение, както и останалите канали за продажба на АПИ – на гише срещу плащане в брой или чрез терминал за самотаксуване – с карта.

Гишета са разположени на основните гранични контролно-пропускателни пунктове, както и в 27-те областни пътни управления в цялата страната. Терминалите за самотаксуване са 461.

При купуването на е-винетка е необходимо потребителите внимателно да преглеждат и проверяват въведената от тях или от съответния служител информация преди да потвърдят финалното плащане за електронната винетка.

Отговорността за попълване на коректна информация за номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетката е на собственика или ползвателя му. В случай на неправилно декларирани данни се счита, че не е заплатена дължимата такса за съответния автомобил.

Вписването на символите от регистрационния номер може да бъде и на кирилица, и на латиница, но да съответства на символите в самия регистрационен номер. При изписването на номера се въвеждат само букви и цифри. Символите 0 (нула) и О (буква О) не са взаимозаменяеми. За цифра от номера трябва да се изпише 0 (нула), а за буква „О“. В случай че регистрационният номер съдържа тире, точка или интервал, те не се въвеждат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това ли е краят на Гала? Водещата се подигра с продавачките и мед. сестрите, втрещи зрителите
Next: Стрaшeн aртрит мe мъчeшe с години, дoкaтo eдин дядo нe ми дaдe тaзи рeцeптa. Нaпрaвo се пoчувcтвaх кaтo 20-гoдишнa

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.