Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма трагедия се случи! Застреляха Петя Новакова
  • Новини

Голяма трагедия се случи! Застреляха Петя Новакова

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2023
faskfdkgsdkfgrmhtr.png

  • Екзекуторът на Петя Новакова е бившият й мъж, с когото е разведена. Ранил сегашното й гадже, което се обадило на 911
  • Екшънът се разиграва в щата Делауеър, където 31-годишната жена е живяла
  • „Някой егоистично реши да сложи край на живота ни, защото намерихме щастието”, казва приятелят й Джо Хорас

 

Истински екшън, който приключва със смъртта на 31-годишна българка, се разиграва на 21 септември в американския град Нюарк, щата Делауеър. Като на филм екзекуторът нахлува с оръжие в двуетажната къща, стреля по нея, ранява и приятеля й, който със сетни сили успява да се обади на 911.

На сигнала се отзовават няколко екипа на спецслужбите – части от “Специални оръжия и тактика”, психолози, специалисти в обезвреждането на експлозиви и от отдел “Управление на кризи”. Властите забраняват на жителите в района да излизат от домовете си, пренасочват и движението на колите.

Започват преговори с нападателя. Молят го да хвърли пистолета и да се предаде с вдигнати ръце, но той отказва. Следва престрелка между него и екипа. Приклещен от полицията, която е обградила дома, той насочва пистолета към главата си и се самоубива. Драмата завършва с два трупа. Единият от тях е на Петя. Медиците заключават, че тя е починала на място. 34-годишният й приятел на име Джо Хорас е откаран в болница с наранявания. Претърпява две операции на крака.

“Полагам огромни усилия, за да се върна към нормалното, пак ще мога да ходя”, разказа.

У нас до момента никоя медия не е съобщила за убийството на сънародничката ни. Местни агенции в град Нюарк, където е живяла, пишат за бруталното нападение, но без да посочват имената на жертвите и нападателя.

Отправихме запитване до Външното министерство за престъплението, но досега не сме получили отговор.

“24 часа” се обърна и към американските власти за потвърждение. Представител на полицейското управление в щата Делауеър ни прехвърли към службите в окръг Ню Касъл.

“Ние следим този инцидент – обясниха оттам. – След проверка детективът по случая потвърди, че жертвата е българска гражданка. Инцидентът е битов. Разследването продължава. Тепърва ще се изясняват мотивите зад престъплението. Разпитват се свидетели. Нападателят, който е открит с огнестрелна рана, няма предишни криминални прояви. Въпреки неговата смърт случаят не е затворен.”

Медията ни потърси и близки на Петя Новакова в България. Нейни приятели казаха, че тя наистина е станала жертва на нападение в САЩ. Свързахме се и с член на семейството й – нейния брат Иван Новаков, който потвърди трагедията, но с уточнението, че в американските статии има някои неточности.

Името на убиеца за момента не се съобщава никъде. След наше запитване властите в Ню Касъл отговориха: “Нападателят е отчужден мъж, с когото починалата жена е имала предишна връзка”.

“24 часа” научи, че убиецът всъщност е бившият съпруг на Петя. Двамата са имали брак и са живели заедно, но са се развели. Пред близките си тя не е споделяла да е била жертва на домашно насилие. Няма подадени сигнали до американската полицая за тормоз, показа наша проверка.

“Не е казвала да е проявявал агресия към нея, не се е оплаквала – обяснява роднина на Новакова. – Двамата официално имат подписан развод. Това е.”

Любопитен момент в цялата сага е как убиецът нахлува в къщата, където Петя живее. Медии в Нюарк пишат, че тя е била негова собственост. Брат й оборва твърдението.

“Имотът не беше негов, а общ – изяснява той. – Те живееха в отделни части, докато го продадат.”

Иван допълва, че семейството му не знае какво е подбудило нападателя да влезе в дома и да стреля по нея: “Все още не ни казват нищо. Доколкото знам, разследването продължава.”

Непотвърдена информация сочи, че един от възможните мотиви е ревност. Преди бившият съпруг да извади оръжие срещу Петя, между двамата избухва скандал. Властите от окръг Ню Касъл отказват да кажат за какво е била свадата.

Приятелят й Джо Хорас също не назовава убиеца по име. Не коментира и дали нападателят е бил против връзката му с Новакова, но все пак загатва: “Чувствах, че вървим в правилната посока, преди някой егоистично да реши да се опита да сложи край на живота ни, защото намерихме щастието”.

Хорас оприличава 48-те часа след трагедията като влакче на ужасите в атракционен парк.

“Това, което започна като невероятна вечер с моята приятелка в сряда (20 септември), се превърна в кошмарна ситуация рано сутринта в четвъртък (21 септември) – спомня си той. – Няма да навлизам в подробности. Тя вече не е с нас, а аз ще извървя дълъг път до физическото и психическото си възстановяване. Обичах Петя с цялото си сърце и имах толкова много, което исках да й дам от себе си. Да й покажа какво означава истинската любов.”

Джо споделя за момичето, че било невероятен човек – “грижовна, внимателна, съпричастна, състрадателна, трудолюбива и безкрайно разбираща”.

“Тя ме караше да се стремя да бъда по-добър всеки ден, за да стигна до нейния статус. В себе си носеше невероятно количество любов, което даваше не само на мен, но и на своето семейство, приятели и всички останали. Щастието и любовта, които споделяхме, бяха толкова специални. Не бяха нещо, което съм чувствал преди в живота си. Наистина вярвам, че Петя беше тази, с която трябваше да бъда.”

Мъжът допълва, че в момента се възстановява.

“Работя усилено по това, но няма да лъжа, като кажа, че съм добре. Не знам какво да правя с тези чувства, които изпитвам към нея и които вече не можем да споделяме помежду си. Тя беше моята кралица и се чувствам напълно изгубен без нея. Петя, надявам се да знаеш, че където и да ме отведе животът, винаги ще си в сърцето ми. Каквото и да правя, ти винаги ще бъдеш в мислите ми. Изпитвам толкова много срам и вина, че не можах да те защитя и че живея без теб. Сега не мога да направя нищо по въпроса, но смятам да осъществя всички неща, за които говорихме. Няма да пропилея този втори шанс, който ми беше даден. Искам да знаеш, че ще бъдеш в сърцето ми на всяка стъпка от пътя. Обичам те.”

Кога Петя заминава за САЩ?

След средното си образование тя записва публична администрация в Техническия университет в София. Решава да изкара магистратура в Америка. Приемат я бизнес администрация в Goldey-Beacom College в Нюарк.

“Изпълнителна студентка и отличничка, много примерно момиче, което искаше да бъде самостоятелно и да не товари близките си с излишни разходи – казва приятелка на Новакова. – Желаеше да се издържа със заплатата си, без да се налага да й помагат.”

Според информация, която е оставила в личния си фейсбук профил, към момента е работела като супервайзър в компанията за товари и товарни превози Old Dominion Freight Line, Inc. Колегите й споделят, че е била съвестна като служител.

“Беше удоволствие да се работи с нея – разказва Памела Слейтън. – Не искам да я запомнят с това как умря, а с това как живееше. Но не трябва да се крие заради срам или мъката начинът, по който си отиде от този свят. Беше й отнето съществуването в момент от живота й, когато й предстоеше голямо и красиво светло бъдеще. Петя беше силна, издръжлива и без глупости преодоля толкова много, за да стигне до мястото, където беше в момента. Животът й беше отнет от някого, който не искаше тя да може да продължи напред. Той я взе от толкова много хора, които я обичаха. Липсва ни ужасно. Имаше заразителен смях и уникално чувство за хумор. Усмихваше се с цялото си същество. Зареждаше с енергия всеки един.”

Погребението на Петя Новакова ще бъде у нас, но церемония е имало и в САЩ. Изпращането й в Щатите се е провело на 1 октомври – 10 дни след убийството й. Преди това в интернет платформата за събиране на средства gofundme е имало кампания.

“С оглед на тази неочаквана трагедия ние събираме средства, за да се опитаме да компенсираме част от разходите, свързани с организацията на погребението и изпращането й в България, както и за грижите на двете й любими мопсчета – София и Лео. Всичко, което можете да дадете, ще бъде оценено и от семейството й. То продължава да минава през тази трудна ситуация.”

Дарения са направили повече от 100 души. Сред тях има много българи. Голям част са запазили анонимност. Преведената сума е близо 13 хил. долара. С церемонията по изпращането на нашата сънародничка се е заел погребалният дом Strano & Feeley.

Continue Reading

Previous: Само на 50! Почина известно име в българското кино
Next: БАН: Нов трус край Симитли, вече един месец районът е център на сеизмична поредица

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.