Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма тъга! Дъщерята на Петър Слабаков почина
  • Новини

Голяма тъга! Дъщерята на Петър Слабаков почина

Иван Димитров Пешев април 25, 2024
petauraskkvdvdkvfd.png

Боряна Петрова Слабакова-Султанова, единствената дъщеря на Петър Слабаков, почина, съобщи синът й – оперният певец Георги Султанов. Тъжната вест бе споделена от Ретро.

„Днес си отиде нашата майка, Боряна Петрова Слабакова-Султанова! Почивай в мир, обичаме те!“, написа един от изтъкнатите солисти на Пловдивската опера.

Боряна е дъщеря на големия актьор Петър Слабаков от брака му със Стефания.
Петър и Стефания са родители и на син Красимир, който е брат на Боряна.

Другият син на Петър Слабаков – Андрей, е от брака му с актрисата Кина Дашева. Стефания Слабакова е първата съпруга на Петър Слабаков и е била преподавател по литература.

Боряна Слабакова-Султанова бе виолончелистка и бе омъжена за Николай Султанов, диригент и основател на камерен оркестър “Дианополис“.

Още една скръбна вест:

Опелото ще се състои в събота в храма „Св.Седмочисленици“

Тази нощ на 84-годишна възраст почина режисьорката Мариана Евстатиева-Биолчева. За кончината ѝ съобщи нейният съпруг проф. Боян Биолчев. Опелото ще се състои в събота в храма „Свети Седмочисленици“ от 13:30 ч.

Мариана Евстатиева-Биолчева изучава кино и телевизионна режисура във Филмовата школа в Лодз, Полша. Още с първите си филми проявява интерес към света на децата, който след това пренася и в игралното кино. Своеобразно изследване как децата възприемат киното е цикълът ѝ от учебни филми „Ние обичаме киното“ (1968).

В игралното кино дебютира с „Тигърчето“(1973) по сценарий на Васил Акьов. Следва „Мигове в кибритена кутийка“ (1979) със Сребърна награда от МКФ Москва’79 и „Златен Лачено“ от МКФ-Авелино, Италия’81 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В последния момент решиха: Всеки с телефон в ЕС трябва да знае това
Next: Само на 63 години си отиде една от най-великите треньорки в художествената гимнастика

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.