Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Да се отиде на нос Калиакра през зимата, не е много умна идея, тъй като вятърът направо свири по ребрата на посетителите.
Всъщност това е едно от най-ветровитите места на Балканите, сочат метеорологичните данни. Но ентусиастите знаят, че по всяко време на годината магическото усещане там си е все така силно.
Друго си е през лятото, когато работи и музеят, уреден в една от пещерите.
Тогава не спира и глъчката в кръчмата, която се намира в другата, където е прохладно, бирата е студена, а мастиката – ледена.
На по-любознателните туристи служителите на музейчето могат да разкажат куп истории, включително и за пирати и техните съкровища.
А съкровища са открити, както и чакат да бъдат намерени, само дето има един сериозен проблем – голяма част от носа е на военните, които не дават ни пиле, ни археолог да кацне в базата им.
Това, което и до днес предизвиква мечтания, е намирането на митичното съкровище на македонския цар Лизимах.
След смъртта на Александър III Велики през 323 г. пр.Хр. именно Лизимах наследява управлението на земите на Балканите, стигащи и до Калиакра.
Според древногръцкия географ и историк Страбон, живял в края на I век пр.Хр., Лизимах струпал войските си в крайбрежна Добруджа, за да пречупи съпротивата на местното тракийско население.
Това станало през 313-312 г. пр. Хр. Освен войските си царят донесъл там и още нещо – своите несметни богатства.
Много хора и до днес търсят в пещерите край Калиакра скритото съкровище, но засега без успех.
Според местни броят на тези пещери е над сто.
Има и още нещо – много е възможно тайното място, където е скрито имането, днес да е под водата, а входът да е замаскиран освен от самия Лизимах и от морето през всичките тези изминали векове.
Владетелят сам бил и пират, който плячкосвал не само по море, но и на сушата, като най-много от набезите му плачели в Калатис, днешна Мангалия в Румъния.
Различни археологически находки и писмени източници показват, че още в IV век пр.Хр. на носа е имало добре укрепено тракийско селище, населявано от племето тиризи. Оттам идва и името на селището – Тиризис.
Самите те също трупали „спестявания“ с морско разбойничество не само според легендите, ами защото при археологически разкопки са намерени различни монети, идващи от далечни страни.
Известно име е това на Резос. Мореплавател, участник в Троянската война, тракиец от Западните Родопи, но и пират.
Посредници, приятели и „перачи на пари“ му били не кои да е, а микенците, казват историци.
Тук Орфей се научил да свири
Орфей, известно е, произхожда от Родопите, но легендите в Добруджа твърдят, че именно на днешна Калиакра и край Яйлата той се е научил да свири на лира и цитра от морските и полските птици и прибоите.
Дори си направил лира от рогата на сръндак.
Магическият певец започва да проповядва чудесата на Дионис, тук се развива и култът към Кибела – това се случва още през бронзовата епоха.
Орфей се оказва, че не е бил кротко агне, ами е участвал в пиратската експедиция за Златното руно, откраднато от грузинския цар.
Гърнето с жълтици на Сюлейман Великолепни
Щастието да намери гърне, което е пълно със злато на султан Сюлейман Великолепни от XVI век, се усмихва през 2018 г. на доц. Бони Петрунова – директор на Националния исторически музей.
Съкровището е открито в сграда във вътрешния град на нос Калиакра. Преди това на същото място са открити нефритен елемент от колан и обков за книги.
След преброяването се установява, че гърнето съдържа 28 златни монети над 860 сребърни и 11 масивни златни обеци.
Това я прави най-значимата находка, откривана някога на Калиакра, казва директорът на историческия музей в Каварна Пенко Георгиев.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: