Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гостите си мислят, че в апартамента ми има скъпи ароматизатори, но всичко в къщата ми ухае с тези малки трикове
  • Новини

Гостите си мислят, че в апартамента ми има скъпи ароматизатори, но всичко в къщата ми ухае с тези малки трикове

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2023
wqrsgdfhfghfghrthtr.png

Обичам, когато в къщата има ненатрапчив фин аромат. Но в същото време не понасям магазинни аромати и други освежители за въздух. Техните аромати ми се струват твърде натрапчиви и неестествени.

И все пак намерих решение на проблема си. Сега в моя апартамент винаги има приятен аромат. Когато гостите за първи път влязат в къщата ми, те мислят, че използвам скъпи арома-дифузери, но всъщност малките трикове ми помагат.

Няколко капки в канализацията

Да, така създавам прекрасен аромат в банята. През деня никой не използва банята, като правило използваме мивката, за да си измием ръцете. Вечерта след като всички си вземат душ капвам 5-7 капки етерично масло в канала. И така приятният аромат в банята е осигурен за целия ден.

Ако няма баня, например, монтирана е душ кабина, капваме масло в канала на мивката. Дори ако мивката се използва многократно през деня, не се притеснявайте, ароматът ще се извиси в стаята за дълго време. Тъй като маслото се утаява в сифона и не е толкова лесно да го измиете от там наведнъж.

Не забравяйте кофата за боклук

Имаше случай, преди няколко години „се закачих“ за ароматизирани торби за боклук. Колко е хубаво, като поставите такава торбичка в кофата и тя излъчва приятен фин аромат на лавандула или лимон. И в резултат мирише на пролетна градина под мивката.

Такива опаковки струват доста по-скъпо от аналозите без мирис. И разбрах колко лесно е да спестите пари, като купувате обикновени торби за боклук, но в същото време да не загубите приятния аромат.

Всеки път, когато сменя с нова, капвам в нея 3-5 капки от същото етерично масло. За по-добър ефект разтривам малко маслото вътре в торбичката.

Същият трик може да се направи и с торбата за боклук в тоалетната.

Памучен тампон върху радиатора

Това е най-простият ароматизатор, за който можете да се сетите. Взимаме памучен тампон и върху него слагаме няколко капки етерични масла. Сложих го на радиатора и през деня стаята има приятен аромат. Веднага щом започне да отслабва, добавете още няколко капки към тампона.

Използвайте базови масла, те имат по-богат аромат: планински бор, мента, евкалипт, лавандула, пачули.

Овлажнител

Не се притеснявайте, не предлагам да бягате до магазина за онзи скъп овлажнител, който ще съска нагоре със струя. Възможно е овлажняване на въздуха в апартамента без прекомерни инвестиции.

Нуждаем се само от бутилка със спрей. Можете да го купите в магазина или да го вземете от освободения почистващ препарат за стъкло (само не забравяйте да изплакнете добре контейнера и самия спрей).

Налейте вода в бутилката със спрей, добавете там 30 капки етерично масло. Разклатете добре и напръскайте из апартамента. По този начин ще има два ефекта с един удар – ще направите въздуха в апартамента по-влажен и ще създадете приятен аромат.

Веднъж на час-два пръскам този състав върху завеси, стени, подлакътници на дивана. Текстилът поема много добре миризмите и след това ги отдава, поддържайки приятен ароматен фон. Пръскам моя спрей и право във въздуха. Между другото, забелязах, че след такава процедура прахът в стаята става много по-малко, а дишането е по-лесно и по-приятно.

Измиване на пода

Всеки път, когато започна да мия или бърша пода в кофа с вода, добавям 10 капки етерично масло. След като почистите къщата, искате да дишате дълбоко – такава чистота и свежест си заслужават!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена му го кара да изгони майка си от собствената им сватба, но той прави нещо, за което никой не би си помислил
Next: Трагедия! Дни след като получава мечтаната работа, напуска света ни само на 46 години

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.