Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Грандиозна рокада в bTV, откраднаха голяма красавица от Нова, правят я водеща
  • Новини

Грандиозна рокада в bTV, откраднаха голяма красавица от Нова, правят я водеща

Иван Димитров Пешев януари 25, 2024
sdfvsdfbfdhdfghfg.png

Отново е време за танцуващи знаменитости. От февруари по bTV тръгва нов сезон на „Dancing Stars“, като негови водещи ще са актьорът Краси Радков и певицата Александра Раева.

От телевизията обещават, че двамата „с танцова стъпка, много настроение и хумор“ ще ръководят събитията в бляскавото танцувално шоу, което се радва на голяма популярност по целия свят.

„Ръка за ръка Алекс и Краси ще съпреживяват на живо емоциите на участниците и техните партньори в танците, ще разведряват с усмивка натрупаното напрежение по време на елиминационните етапи и ще забавляват зрителите и гостите в публиката от високата сцена на шоуто“, се казва в съобщението на телевизията за завръщането на формата.

„Откровено казано се надявах да съм част от танцьорите. Истината е, че според мен имам добри заложби и мога да „отвея“ поне половината от участниците. Надявам се да ми разрешат да им направя показно“, шегува се Раева.

Тя споделя, че обича много този формат и се вълнува, че ще стане част от неговия „вълшебен свят“.

„Dancing Stars е страст, емоция, феерия от цветове и ритъм, които ще докоснат и развълнува всеки човек. Радвам се, че ще съпреживявам всеки един момент в това предаване с най-забавния жив човек на планетата – Краси Радков, зрителите, журито и участниците, които са много нахъсани. Предстои един страхотен сезон!“, допълва още тя.

Актьорът и комик, известен като един от посланиците на културата на Северозапада, на свой ред споделя, че възприема танцувалното риалити като „невероятно предизвикателство“.

„Знам, че танците са сложна материя и го знам още от времето в Театралната академия, където трябваше да минавам и такива курсове. Въпреки че тогава изглеждах по малко по-различен начин, си бях все така „пластичен“. Възхищавам се на артистите, които могат да изразяват толкова силни емоции, подчинявайки тялото си на красивата музика“, коментира той.

Радков напомня как преди години той сам стигна до финала на „Dancing Stars“.

„Преди години по милостта на зрителите и вероятно заради това, че винаги гледам на всяко предизвикателство без много претенции, стигнах до финала на Dancing Stars. Много ми хареса да съм на тази сцена. Сега години по-късно се радвам, че ще съм отново тук и ще ми е интересно да гледам отстрани как минават през същите танцувални премеждия новите претенденти за огледалната купа. Предавам им щафетата, защото шоуто трябва да продължи!“, допълва още той.

Като формат „Dancing Stars“ събира известни личности от света на културата, шоубизнеса и обществения живот в България в двойки с професионални танцьори.

Всяка седмица двойките ще представят нов танц по предварително поставена задача, а изпълненията ще бъдат оценявани от жури, но гласуване от зрители по bTV ще решава кои участници продължават напред и кои отпадат.

От телевизията посочват, че с „Dancing Stars“ затвърждава стремежа си да поднася качествено и забавно съдържание, което ще събере пред малкия екран цялото семейство.

Междувременно във „Фейсбук“ Маги Халваджиян сподели официален пост на „Глобал Груп“, които държат правата за участия на Алекс Раева и Мария Игнатова. От позицията им става ясно, че двете красавици са преотстъпени съответно на bTV и Нова телевизия само временно, за изпълняване на ангажименти към „Dancing stars“ и съответно „Един за друг“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Силно земетресение в Турция, хората излязоха по улиците
Next: НОИ с прекрасни вести за пенсионерите на 25-ти януари

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.