Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гръмотевични бури, градушки и сняг удрят в България във вторник, ето къде
  • Новини

Гръмотевични бури, градушки и сняг удрят в България във вторник, ето къде

Иван Димитров Пешев септември 5, 2023
fdgshdsfherherher.png

Във вторник над северозападните райони облачността временно ще се разкъса и намалее, а над останалите ще е по-често значителна.

Това прогнозира дежурният синоптик на НИМХ Боряна Маркова.

На много места в Южна и Източна България ще има краткотрайни валежи от дъжд и гръмотевични бури. На отделни места, главно в Родопите и югоизточните райони, явленията ще са интензивни и ще има условия за градушки.

Ще продължи да духа умерен, в източната част от страната временно силен североизточен вятър. Преобладаващите максимални температури ще са между 22° и 27°, в София – около 22°.

Атмосферното налягане е по-ниско от средното за месеца и ще остане без съществена промяна.

Над планините ще е предимно облачно. На много места ще има валежи от дъжд, в Родопите ще са краткотрайни, временно интензивни, с гръмотевични бури. По най-високите върхове на Рила и Пирин валежите ще са от сняг.

Ще духа умерен и силен вятър от изток-североизток. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 12°, на 2000 метра – около 7°.

Над Черноморието облачността ще е значителна, предимно купеста и купесто-дъждовна. На много места ще има краткотрайни, по южното крайбрежие – временно интензивни валежи и гръмотевични бури. Има условия за градушки.

Ще духа умерен и силен североизточен вятър. Максималните температури ще са 24°-27°. Температурата на морската вода е около 26°. Вълнението на морето ще е 3-4 бала.

Слънцето в София изгрява в 6 ч. и 56 мин. и залязва в 19 ч. и 53 мин. Продължителността на деня е 12 ч. и 57 мин. Луната в София залязва в 13 ч. и 20 мин. и изгрява в 22 ч. и 45 мин. Фаза на луната: два дни преди последна четвърт.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страхотно! Историческа световна титла за България в плуването
Next: Бранимир се е обадил от плаж в Слънчев бряг и оттогава няма ни вест, ни кост от него

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.