Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Александър Мясников се обърна към всички, родени преди 1970 г.: Чуйте и запомнете това, което ще ви кажа
  • Новини

Д-р Александър Мясников се обърна към всички, родени преди 1970 г.: Чуйте и запомнете това, което ще ви кажа

Иван Димитров Пешев септември 29, 2023
mqssnsidkasdkasd.png

Цифрите в ЕГН-то може да бъдат ужасяващи за някои хора. Все пак те разкриват как годините минават, а свещите на тортите се увеличават необратимо.

Да, всеки иска да остане млад за по-дълго и да се чувства здрав като на 20, но какво да се прави – животът тече само в една посока.

Все пак има хора, които сякаш отказват да живеят или постоянно го правят със страх. Именно заради това д-р Александър Мясников се обърна към всички, родени преди 1970 година. Той им даде жизненоважен съвет.

„Чуйте и запомнете това, което ще ви кажа. Спазвайте го и така животът ви ще се промени“, категоричен е специалистът.

„Не се отдавайте на меланхолията и унинието. Да, вече сте на едни сериозни години, но все пак сте живи, нали! Живейте всеки ден сякаш е последният ви ден на тази земя…

Дори и да имате болежки и заболявания – не се предавайте пред тях“, казва докторът.

Според лекаря изведнъж му хрумнало, че хората, родени преди 1970 г., не могат да направят много, за да удължат живота си.

„Генетика – няма какво да се направи! Всеки живее живота си както смята, че е най-добре за него. Някои много са преяждали, пили, веселили, пушили, отдавали са се на пороци – други пък са живели по-спокоен живот. Е, ако сте родени преди 1970 г., то вече сте направили, каквото сте направили и това е!

Всеки от нас има собствен ресурс, даден му от Бога. Други пък го обвързват с наследствеността и т.н. Каквото и да е – никой не знае още колко живот му остава. Заради това нека живее пълноценно до последно“, съветва специалистът.

Лекарят стигна до извода, че по този начин единственото, което остава в такава ситуация, е да се осигури качеството на оставащия живот.

„Можете да се погребете още приживе, страдайки от болки в гърба и скокове на налягането, или можете да смятате всеки ден за последен и да не се предавате на болести и мрачни мисли.

Хората са казали, че „това, което не можем да излекуваме, се счита за нормално“. Така че нека се научим да не оставяме оставащите ни дни на униние, болка и слабост! Да живеем – както можем!“, обърна се д-р Мясников към всички, родени преди 1970 година.

По-рано Мясников каза, че храните, съдържащи захар, са опасни поради повишен риск от рак. Лекарят нареди сред такива продукти содата, белите тестени изделия, хляба и ориза

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Политолог издаде скрития коз на Борисов за Хекимян, картата капан е за…
Next: Масова чистка в центъра на София! Такова чудо рядко се вижда в днешно време

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.