Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Велчев разкри какво слагат в каймата, която купуваме: Направо не е за вярване
  • Новини

Д-р Велчев разкри какво слагат в каймата, която купуваме: Направо не е за вярване

Иван Димитров Пешев януари 22, 2024
svfdsfdbggfbdfghfgh.png

Продават кайма със смлени кости. На находката се е натъкнал жител на София, а историята разказа председателят на сдружението „За достъпна и качествена храна“ д-р Андрей Велчев, цитиран от Телеграф. Към него се е обърнал за помощ потърпевшият. 

Сигнал

Потърпевшият изпраща сигнал до организацията, в който пише, че в периода между 3-7 януари си купува прясна кайма „Стара планина“ на цена от 16 лева. „След като я сготвих, се оказа, че в месото има значително количество смлени кости с големина над 5 мм.

 

Тази кайма се купува за хранене на дете. Моля да апелирате магазините да си вдигнат качеството“, пише попареният. От страна на организацията случаят е придвижен и очакват отговор от обекта, в който е закупена каймата.

Друг случай е със салам, който беше с червени петна. „Това означава, че има някаква грешка в технологичния процес“, каза д-р Велчев. Той уточни, че заради откритото нарушение БАБХ е санкционирала производителя.

По отношение на вкуса на саламите експертът заяви, че индустрията върви с по-бързи темпове и не дава възможност на хората да се адаптират с новите и ако утре им се продаде салам без месо, те няма да усетят промяната.

Топли точки

Потребители са притеснени и от качеството на продаваните продукти от т.нар. топли точки с меса от типа кюфтета, кебапчета, руло „Стефани“ и други стандартни продукти, приготвени от смляно месо. “Продават се продукти, които са с изтекъл срок на годност. Тогава обаче е трудно проследимо“, заяви д-р Андрей Велчев и добави, че има отлив от покупки от тези места.

Д-р Велчев коментира, че купувачите се съмняват, че по този начин се реализират изостанали в хладилните витрини стоки като кюфтета, кебапчета, пилета.

Друга причина да се избягва покупката на готови кюфтета и кебапчета е поради безпокойството, че те са пълни с ароматизатори, оцветители, сол и т.н.

Освен това сред находките на клиентите са и пилета, които имат странен цвят или вкус, който не може да бъде усетен преди покупката им и достигането до трапезата.

„След като евтиното сирене беше предлагано като скъпо, такава тенденция се наблюдава и при месните продукти, най-вече при тези, които се продават като кайма“, алармира председателят. Той препоръча на хората, които искат да консумират кайма, да мелят на място месото, за да са сигурни в това, което купуват.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям удар за нея! Уволниха Лиляна Павлова от позиция с 600 бона заплата
Next: Дали ще се случи: Повишават възрастта за пенсиониране с около две години, ето кога

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.