Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Лидия приписа апартаментите си на болногледачите и почина мистериозно
  • Новини

Д-р Лидия приписа апартаментите си на болногледачите и почина мистериозно

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2023
gsdghdfhqwewqasfsf.png

Разследване на „Нова телевизия“ разказва за случай, при който болна жена приписва апартаментите си на болногледачи. След което тя си отива мистериозно от този свят.

Началникът на клиниката по хирургия в „Александровска болница” доц. д-р Манол Соколов и дерматологът д-р Евгения Божикова са получили по един апартамент от вече покойната им пациентка д-р Лидия Чакърова. Двамата твърдят, че тя им е дарила жилищата си в „Лозенец” и на „Лъвов мост”, защото са се грижили за нея.

Лидия Чакърова умира на 1 септември тази година, без никой от роднините ѝ да бъде уведомен. Смъртта ѝ е констатирана от общопрактикуващия лекар д-р Иван Минков, с когото дерматоложката живее на семейни начала. Два дни по-късно тялото на пенсионерката е кремирано в крематориума в Пловдив, където декларацията за съгласие от наследник не е задължителна.

„Тя каза „Искам да ви даря моя апартамент”. Първата ми реакция беше „Не! В никакъв случай! Такива неща за мен са тежест”. Повече от 6 месеца – може би 8-9, разсъждавах по въпроса. Всички мои близки и адвокатката ми ме посъветваха да приема, защото това е нейната воля. Казаха, че нямам право да отхвърлям волята на жената”, коментира д-р Евгения Божикова. Според рехабилитатора Галя Каменова за покойната жена не се полагали грижи. „Нямаше място по тялото, по което да няма синина. Трябва да е търкаляно тялото, за да посинее отвсякъде. Просто беше страшно”, спомня си жената.

За контактите на възрастната жена с двамата лекари – д-р Евгения Божикова и доц. Манол Соколов, роднините ѝ разбират случайно през март тази година, когато тя изчезва от дома си на булевард „Мария Луиза” в София и няколко дни е с изключен телефон. Това разказва единият ѝ племенник Валентин Борисов. Той е разсиновен от сестрата на покойната Лидия, но се е чувал и виждал с леля си. „Тя ми се обади и ми каза, че е много страшно положението, че ще я водят някъде, но не знае къде. Оттам нататък няма връзка с нея. „После ще се чуем, после ще ти обясня”. Това ѝ бяха думите. След като мина един час, телефонът вече е изключен”, казва племенникът на Лидия Чакърова. Валентин започва да търси леля си в различни болници в София. Открива я в частен хоспис, където д-р Божикова решила да я настани, след като Лидия паднала, счупила си крака и претърпяла операция.

Според Валентин леля му не звучала напълно адекватна. Била опиянена. Д-р Евгения Божикова обаче твърди, че тя сама платила за операцията на възрастната жена. В хосписа племенникът на Лидия вижда двамата лекари за първи път, а д-р Божикова разбира, че Лидия все пак има роднини. Д-р Божикова била много притеснена от присъствието на роднината на жената, описва самият той. Започнала да нервничи.

Лидия Чакърова е дарила апартамента си на булевард „Мария Луиза” до „Лъвов мост” на д-р Божикова на 18 март 2022 г. с пълномощно. Лекарката твърди, че дълго се колебала дали да приеме петстайното жилище, но накрая се съгласила. В знак на благодарност решила, че ще се грижи за нея. Преди години започнала да лекува кожните проблеми на Лидия безплатно и така двете се сближили.

До март тази година, когато пада и си чупи крака, Лидия можела да се обслужва сама. Плащала на жени да почистват дома ѝ и да ѝ пазаруват. След като е изписана от хосписа обаче, до 1 септември, когато умира, жената остава на легло. Д-р Божикова твърди, че през цялото това време е била до нея. Близките на възрастната жена обаче смятат, че за Лидия не са полагани никакви грижи. „Тя беше… не мога да го опиша.

Представете си едно малко човече с много малки размери, с огромна гърбица, което лежи в една странна поза и не се мърда. 24 часа в денонощието тя не мърда. Тя беше цялата синя – раменете, ръцете, краката бяха синьо-черни. Или е от падане, или е търкаляно, или е влачено това тяло. Не определена зона, а цялото тяло, не бях виждала досега. Такива синини от обездвижване не могат да се появят. Те не са на лежащата страна, а на свободната”. Така Галя Каменова описва състоянието на починалата вече жена.

По думите ѝ Лидия не е била хранена, хигиената също не била добра. „Лежи на една страна и слюнката ѝ тече от устата. Тя не може да се избърше със салфетка. Слагаха кухненска ролка. И тя винаги беше вир-вода. Аз имам чувството, че за домашен любимец се грижи повече човек. Не мога да си го представя за човешко същество такова отношение”, продължава рехабилитаторката.

За да помага на леля си, племенникът ѝ Валентин отива да живее при нея за около 2 месеца. Разказва, че д-р Божикова не ходила често, защото била уморена, заета или била на почивки в България и чужбина. По думите му болногледачката, осигурена от лекарката, нямала медицинско образование и не можела да се грижи адекватно за Лидия.

На 20 април тази година Лидия дарява втория си апартамент в „Лозенец” на завеждащия клиниката по хирургия в „Александровска” болница доц. Манол Соколов, на когото преди години е била пациент. Няколко месеца преди да почине близка приятелка на Лидия, която пожела да остане анонимна, разказа, че трудно се свързвала с нея.

След като възрастната жена умира, д-р Божикова не уведомява никой от роднините ѝ. В смъртния акт пише, че е починала в 12 часа на обяд. Документът е изготвен от личния лекар на Лидия, който живее на семейни начала с д-р Божикова. „Не знаех, че тя има наследници. Сложила съм некролози на вратата с идеята, че който се интересува от нея, ще ги види. По съвет на моята адвокатка не се обадих на Валентин, тъй като последният ни разговор беше доста нелицеприятен. Аз запитах моята адвокатка дали да му се обадя и тя каза не, защото той не е никакъв роднина”, каза дерматоложката.

Д-р Иван Минков пише, че Лидия е починала от сърдечна недостатъчност. Не намира данни за насилствена смърт и разрешава покойната да бъде кремирана. Тялото ѝ е кремирано в Пловдив, защото в София се изисква задължително декларация от роднина. „Момчето от агенцията ми каза, че като ги е попитало за документи за родствена връзка, тя се е обадила на някаква адвокатка и тя ѝ е диктувала. На един кариран лист е написала „Аз, в качеството си нейна приятелка, давам съгласие да бъде кремирана. Тук няма грам чувства, човечност няма. Тук има бизнес и пари. И от погребението взела фактура, за да може да си осребри нещата”, коментира Емил Нешев, който също е племенник на покойницата.

Двамата племенници на Лидия Чакърова нямат право да получат наследство от нея по закон и не претендират за такова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Силвия Кацарова се пренесе в имение за 2 милиона лева и живее като кралица
Next: Цяла България плаче! Почина обичаният от всички Иван Минчев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.