Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Неделя Щонова: Само споделям с вас сълзите си
  • Новини

Д-р Неделя Щонова: Само споделям с вас сълзите си

Иван Димитров Пешев март 7, 2024
dsvdfbvfsgbfdbfgbgf.png

Всички жълти медии се надпреварват да гадаят на колко години е. А какво значение има колко след 50-те е д-р Неделя Щонова, щом като изглежда на 35?! Зрителите я обожават. И сякаш за да докаже, че възрастта е само цифра, тя се втурна в ново предизвикателство – в най-бляскавия танцов формат, “Dancing Stars”.

Тя е специалист невролог, вече 24 години е автор и водещ на предаване за проактивна здравна култура, което налага стандарти в съвременната здравна журналистика, базирани на научни факти.

Видяхме д-р Щонова във вихъра на танца с един от най-добрите ни танцьори – Атанас Месечков. За него казват, че е малката Нешка Робева, но това явно никак не притеснява Щонова. Във визитката си признава, че като малка е тренирала балет и не е за вярване, че на тези години тя все още може да скача, и то с перфектен шпагат

За нея спортът наистина е живот и не спира да спортува по един или друг начин. Определено ще бъде претендент за титлата тази година.

Но не само зрителите са изумени от външния вид и уменията й. Ето какво сподели тя в Инстаграм профила си след първото участие:

“Благодаря на цялата публика и на всеки един от вас.

Никога не съм получавала толкова много съобщения, подкрепа и такава лавина от любов.

Прочетох над 2000 съобщения само за един ден.

Благодаря на моя прекрасен, пълен с енергия и абсолютно професионален партньор Атанас Месечков. Беше магична вечер.

И… също… бих искала да споделя още нещо съкровено.

Което ме разплака.

Дъщеря ми, Лили, учи в чужбина. След края на шоуто, тя ми се обади:

– Мамо, ти беше прекрасна. Мамо… Много плаках… мамо… – изхлипа тя. – От щастие, от радост и гордост, че си моя майка. Тук в колежа никой не знае български, но всички гледаха с мен bTV, ахкаха, a аз успявах само да плача и повтарях – това е моята майка, това е моята майка…

Мамо, виж още нещо… виж какво ми написаха приятели и съученици от България.

И праща снимки на съобщенията:

*Майка ти изби рибата.

*Майка ти е извънземна.

*Майка ти не е реална. Как е възможно да прави всичко това?

*Майка ми гледаше майка ти с отворена уста.

*Лили, майка ти е уникална.

*Лили, баща ми сваля шапка на майка ти!

*Лили, майка ти се представи супер. Записвам се на танци!

*Лили, талантите на майка ти край нямат. Това, което видяхме, е УАУ!

Моля ви, хора прекрасни, не приемайте тези думи като някакво хвалене.

Само споделям с вас сълзите си, за да се замислим заедно, че на този свят човек може да бъде две неща –

или добър пример, или лошо предупреждение!

И да опитваш да бъдеш добър пример на детето си и на децата ни, е едно от най-съкровените неща на света. И ние трябва да се развиваме, защото примерът е изключително важен за възпитанието.

Ще продължавам да се трудя.

Ей така, от любов към моето детенце, от себеуважение и също от респект към вас всички!

Благодаря за енергията!

Благодаря от все сърце

Обичам ви!

Много…”

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само след няколко часа зимата се връща в България и пада сняг
Next: Неописуема драма! Красивата Росица празнува 3 март на връх Шипка, сега се борят за живота й

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.