Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Да си знаем мястото: САЩ току-що заби жесток шамар на България
  • Новини

Да си знаем мястото: САЩ току-що заби жесток шамар на България

Иван Димитров Пешев март 31, 2022
shashastbaidn.jpg

Посолството на Съединените щати в България се разграничи от меморандума за сътрудничество, който българското правителство подписа преди дни с инвестиционния фонд Gemcorp.

Търговският аташе на Посолството на Съединените щати не е присъствал на подписването на въпросния меморандум, се казва в съобщението до медиите.

„Освен това нито един представител на правителството на Съединените щати не се е застъпвал от името на Gemcorp пред който и да е член на българското правителство. Считаме, че твърденията за обратното са в резултат на недоразумение“, се казва в съобщението на посолството до „Лице в лице“ по bTV.

Темата беше повдигната от опозицията на няколко пъти, като след разпита си в прокуратурата лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира, че правителството е подписало „меморандум с неясни фирми за милиарди“. Медийни публикации свързаха фонда с руски олигарси.

Вицепремиерът Асен Василев заяви в телевизионно интервю, че „Gemcorp дойдоха при нас с представители на американското посолство“.

„Няма нито една копейка руски пари в Gemcorp, мажоритарни собственици с над 70% са Атанас Бостанджиев и Първолета Щерева, останалите акционери и служители са хора от Франция, Германия, Канада. Имало е руски акционери в миналото, които са излезли преди две години“, заяви вчера в „Лице в лице“ бившият икономически министър Николай Василев.

През октомври 2020 година Gemcorp Holdings Limited (GHL) преминава през процедура по изкупуване на дяловото участие на своя руски инвеститор като през декември 2020 г. изкупуването на инвестицията на фонда е приключило. Оттогава няма нито руски инвеститори, нито руски капитали в нито една компания от Gemcorp Grouр. Към настоящия момент Gemcorp Holdings Limited (GHL) е 100% собственост на своите служители и е базирана в Лондон, Великобритания, уточняват от холдинга. Оттам заявяват, че GHL няма да участва по никакъв начин в проекти, свързани или финансирани от Плана за възстановяване и устойчивост на България, няма да работи с български бюджетни средства или еврофондове. От Gemcorp отричат да имат някакво отношение към анонсирани от правителството намерения за изграждане на завод за батерии в страната.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Народът се надигна! Национален протерст блокира половин София в момента
Next: Най-лошата новина дойде. Указът на Путин е подписан току-що. Газът спира

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.