Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дават 7 хиляди лева заплата в България за тази работа, но мераклии няма
  • Новини

Дават 7 хиляди лева заплата в България за тази работа, но мераклии няма

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2023
sdfgflhkffgkhjktkjtjtr.png

България е в топ 3 в ЕС по нетни заплати в този сектор и въпреки това хора трудно се намират.

Транспортният бранш у нас изпитва остър недостиг на професионални шофьори. Затруднението в сектора, свързано с липсата на достатъчно водачи, е от години. Проблемът не е само в България, а в цяла Европа. По последни данни в ЕС не достигат близо 500 000 шофьори не достигат в целия Европейски съюз, обясни пред БНР директорът на Камарата на автомобилните превозвачи Димитър Димитров. По думите му, моментно решение на проблема у нас може да е облекчаването на режима за внос на кадри от трети страни.

„Проблемът с липсата на водачи е дългогодишен. По последни данни около 500 000 водачи не достигат в целия ЕС. Неведнъж сме споменавали, че Пакетът за мобилност, който насила беше наложен от западните ни партньори, една от целите му е именно да реши този проблем с водачите във всичките по-големи западни държави“, заяви Димитров.

Според сайтовете за обяви заплатите за международни шофьори започват от 2500 лева и достигат до над 7 хиляди лева бруто.

Заради европейското законодателство в България беше въведено обслужване на едно гише – за наемането на чуждестранен гражданин, документи се подават в дирекция „Миграция“ към МВР, част от документите се разглеждат от Министерството на труда и социалната политика, друга част биват разглеждани от ДАНС. Тази втора процедура се бави изключително много, алармират от бранша. Така в общия случай наемането на един водач от трета държава отнема около 6 месеца.

Ако не сме държавата, която плаща най-големите нетни чисти възнаграждения на водачите, то сигурно сме в топ 3 на Европа, отбелязва още Димитър Димитров.

Къде се търсят най-много работници

„В Полша започнаха да работят може би десетки хиляди украинци като водачи на международни превози на товари. В съседна Сърбия в градския транспорт в Белград може би половината водачи са от Непал“, дава пример той и допълва – наложително е да се облекчи режимът за внос на кадри от трети държави.

Димитров е категоричен, че вносът на работници от други държави е моментното решение.

Много от големите фирми имат свои автошколи за обучение на професионални водачи, заплащането също е високо.

 

Автобусният бранш също е засегнат от липсата на професионални шофьори. Според Петър Захариев от Националното сдружение на автобусните превозвачи в България, който е собственик на транспортна фирма от Монтана, автобуси има, но няма кой да ги управлява.

Това е и една от причините за затварянето на междуселищни линии. По думите му, липсата на държавна политика е основният проблем за задълбочаването на кризата.

„Проблемът с липсата на кадри в България е много остър, задълбочавайки се с всяка изминала година. Той е в резултат на липсата на каквато и да е политика на българските правителства в това отношение – обучение на подрастващото поколение и профилиране като шофьори, монтьори и друг технически персонал. Виждате как се справяме с този проблем и във Видин, и във Враца, и в Монтана, и в останалата част на България, но при нас е по-остро, просто се затварят т.нар. селски линии, затварят се и градски линии в тези градове. Защото първо няма пътници, но с не по-малка тежест е проблемът, че няма шофьори. Т.е. в момента ние като превозвачи имаме достатъчно брой автобуси да возим всеки ден по няколко пъти до всяко населено място, но няма шофьори, автобусите стоят.“, обясни Захариев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте кармичния си път според рождената дата! Толкова е точно, че чак плаши!
Next: България реши: Ясен е победителят в Игри на волята

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.