Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дани Каназирева хвърли голяма бомба за себе си
  • Новини

Дани Каназирева хвърли голяма бомба за себе си

Иван Димитров Пешев септември 26, 2023
sdhfghtrhrthtr.png

Не си спомням някой да се е отказвал от политиката в момент, когато има подкрепа и доверие. Това обаче при мен ще се случи, обяви Дани Каназирева. Тя уточни, че няма да участва с листа за общинския съвет от нейната формация „Съюз за Пловдив“.

„Тази кръчмарска сметка не е за мен. Макар че с подкрепата, която имам в момента, можехме да разчитаме на определен брой съветници.

Но да чувам: „Ето, тя не е кандидат за кмет, а сега иска да е съветник. Не, няма да направим такова нещо“, обясни Каназирева.

Тя не скри, че е била един от вариантите за кандидат-кмет на Пловдив от ГЕРБ.

„Давах си сметка какво предстои пред новия кмет с оглед състоянието на общината. Никога не съм действала на всяка цена. В повечето години сме били в опозиция“, допълни бившата областна управителка.

Но не скри, че до последно се е надявала. „На тези избори бях твърдо решена, ако съм кандидат за кмет, да бъдем със сериозна подкрепа и шанс да спечелим. До последно се обсъждаше моето име. Имам изключителни отношения с Бойко Борисов.

Изборът кандидатът на ГЕРБ да е Костадин Димитров е логичен и разумен. Той е районен кмет с доверие, ползва се с подкрепата на партийната структура, както и на бившия координатор Иван Тотев“, допълни Каназирева.

Според нея човек трябва да умее да направи крачка назад, за да може после да направи две напред.

„В тази кампания, която се очертава доста вяла, има двама-трима кандидати с шанс. Всички останали са хора, които се опитват да се докопат до парче от баницата.

Ние няма да постъпим така“, коментира Евелин Парасков от „Съюз за Пловдив“. Той декларира, че по никакъв начин партията няма да остане встрани от обществения живот и ще стимулира своите избиратели да отидат да гласуват.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшен екшън в София: Пълно е с полиция, районът е отцепен
Next: Пари срещу информация: Данъчните плащат, ако подадеш сигнал за укрити доходи

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.