Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Датата на Цветница през 2024 г.: Ето какво трябва да направим задължително
  • Новини

Датата на Цветница през 2024 г.: Ето какво трябва да направим задължително

Иван Димитров Пешев април 5, 2024
asdvdfvfdvsbgfnbgnhg.png

Много християни с трепет очакват настъпването на Великден. Но седмица преди вярващите почитат, не по-малко значим празник – Цветница.

Много вярващи пропускат този ден, смятайки го за незначителен. Но това не е така и сега ще ви кажем защо никой от нас не трябва да отказва да празнува този ден.

Кога е Цветница през 2024 година?
На 28 април 2024 отбелязваме Цветница. Празникът е подвижен и винаги е бил денят след Лазаровден и шестата неделя на Великия пост, една седмица преди Възкресение Христово.

Историята на този светъл празник
В продължение на много години Исус ходи в различни градове с проповеди, извършвайки чудеса. Но най-известното Му чудо било възкресението на Лазар.

И когато малко след това Той посещава Йерусалим, всичките му жители вече били чули много за това удивително събитие. Виждайки фигурата на Учителя отдалеч (той язди снежнобяло магаре, а учениците му вървят наблизо), хората излезли по улиците на града, поздравявайки Христос.

Мнозина късали клони от растящите наблизо палми и ги размахвали, а също ги хвърляли на пътя, под краката на магарето, носещо Божия Син. Така в стари времена евреите са посрещали своите царе и велики войни, които са се завръщали в града с победа. Той също идва като победител – победителят на смъртта и скръбта!

Какво задължително се прави на Цветница?
Няколко дни преди празника вярващите режат върбови клонки и ги поставят във вода, за да цъфтят. Те могат да бъдат заменени с други, където дървото не расте. Така върбата е първата от дърветата, които цъфтят в началото на пролетта и освен това е символ на обновление, добродетел и нов живот.

Празникът започва предния ден, в събота вечерта. В храмовете се отслужва всенощно бдение, а след това утреня, на която се чете специална молитва и се освещават върбови клонки.

Съществува и традиция да се удрят леко с осветена върба с думите: „Не аз бия, върбата бие!“. Смята се, че такъв ритуал дава здраве и благополучие. В допълнение, за изцеление е обичайно да се вземат девет върбови клони.

На Цветница е препоръчително да отделите време за духовното, подготвяйки се за Страстната седмица.

На Цветница е обичайно да се освещават върбови клонки в църквата и да се пазят като талисман в къщата до следващата година.

Жените често се занимават с почистване на жилищни и нежилищни помещения. Добре е предварително да изпекат козунаци, да боядисат яйца и да ги оставят под Божница до Великден. В събота е обичайно да се направи добра парна баня.

На Цветница трябва да оставите работата и да посетите църква или да общувате със семейството.

Опитайте се да свършите най-неотложните домакински задължения в събота, за да можете на Цветница да се посветите на духовни, а не за физически неща.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Малката тайна на голямата пухкава баница – става 5 пръста висока без бакпулвер и сода
Next: Зарадваха всички пенсионери с тази новина

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.