Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дебора неузнаваема. Вече се усмихва
  • Новини

Дебора неузнаваема. Вече се усмихва

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
dwqdqdsfgdgdf.png

Историята на Дебора Михайлова, която претърпя зверско насилие, докосна хиляди българи. Месеци след фрапиращото нападение, за което е обвинен Георги Георгиев, младото момиче продължава живота си.

Младата дама вече има нова коса. Снимки, на които тя позира с две красиви перуки, бяха разпространени от фризьорски салон Magama.

На тях виждаме усмихнатата Дебора и новата ѝ прическа, уточнява Glasnews.bg.

„Дебора, момичето, което пострада от жестокия психопат, никога повече няма да има проблем с косата, защото Магама застава до нея! С теб сме!“, пишат от студиото.

Момичето била насилвано месеци наред с шамари и удари в корема, Георги й забранявал да носи клинове. Когато поглеждала през прозореца от дома й казвал ехидно ,,Няма да оцелeеш“. ,,Крила съм синини в фон дьо тен, когато ме душеше, веднъж припаднах, но той ми каза знам какво правя няма да умреш“, през сълзи каза Дебора във видеото, публикувано в канала на Цанов „Напред и нагоре“.

С Георги се запознали през септември миналата година в дискотека в Стара Загора. Това е родният град на момичето, там тя живее и учи. Георги Георгиев работил в нощния клуб като охрана, където двамата се видели за първи път. Той пускал Дебора в бара още преди да е навършила пълнолетие, за разлика от нейните връстнички, на които е искал пари, за да влязат.

Георгиев работил незаконно, без договор по думите на момичето. Дебора никога не се е напивала, употребявала наркотици или дърпала балони, това се разбра от думите й във видеото. Майката на момичето показа отрицателен тест за наркотици направен ден след трагедията. „Винаги, когато ходя на дискотека си взимам вода и държа в ръка през цялото време“, разказа момичето.

Това лято цяла България бе разстърсена от станалото с Дебора, последваха и многохилядни протести срещу насилието над жени.

Косата на Дебора бе обръсната, носа счупен, а на тялото нанесени прорези с макетно ножче, които бяха затворени с 400 шева. Обвиняемият, Георги Николаев, първо бе хванат и пуснат след 72 часа, но силната обществена реакция наложи повторното му задържане под стража – първоначално заради за заплахи с убийство над Дебора, които е отправил със съобщения.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Драма в Родопите: Гурбетчии залагат нови жилища, пенсионери остават без пукнат лев заради
Next: Легендарен директор със смазваща оценка за образованието

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.