Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дебора с шокиращо признание: Може да нямам деца
  • Новини

Дебора с шокиращо признание: Може да нямам деца

Иван Димитров Пешев септември 24, 2023
dqwfsdgdgfdg.png

Дебора Михайлова даде първо телевизионно интервю пред Лора Крумова по Нова тв.

Тя сподели, че се страхува, че може да няма деца заради силните лекарства, които се наложи да приема.

Страхувам се, но не искам животът ми да приключи. От 15 септември излизам и ходя на училище. Преди това не съм излизала, даже и до магазин не съм ходила. Това сподели пред Нова тв Дебора, която бе брутално разрязана от приятеля си Георги и зашита с 400 шева по-късно.

 

„И заради хората, които ме гледат и това, че нямах коса“, допълни тя.

Дебора разкри, че е получила много снимки от жени, които са били жертви на насилие.

„Отговарям на някои и съм съпричастна към всички жени, но към някои съм просто без думи“, сподели още момичето.

„Аз никога не съм очаквала, че цяла България може да излезе. Дори хора извън България. Тогава разбрах, че имам подкрепа и ми подейства зареждащо. До този момент не се чувствах никак. Просто стоях и гледах в една точка. Дори не знам какво е. Не си ти“, сподели Дебора.

„Осъзнах, но не веднага. Седмица-две след като започнах да се възстановявам осъзнах какво се е случило“, разказа тя.

Тя е категорична, че е разпознала нападателя си, пише blitz.bg.

„Не се познавам от кратко време с него и няма как да го объркам. Глас, походка, всичко. Бяхме се уговорили да се видим и го чаках вкъщи. До последния момент бяхме във връзка. Звънна се, каза: „Аз съм“ и отворих вратата. Бях оставила отключено и влезна“, спомня си тя.

Дебора определя отношенията им до тази вечер като „съвсем обикновени“.

 

„Видях маскиран мъж, целия в черно, с маса и ръкавици. Чувствах, че съм в опасност, но мислех, че този период най-вероятно ще отмине и нещата между нас ще се наредят и няма да е такова положението, но съм сгрешила“, продължава историята си момичето.

„Бях си в моята стая. Оправях си косата, защото точно я бях измила. Усмихна се, помня как замахна към мен и това е последното, което помня. Неговата усмивка. Нямам никакви спомени.

Следващите са когато чаках линейка и съседката. Бях в безсъзнание, но чувах машинка. Не изпитвах никаква болка. Първият ми спомен е как си плисках лицето с вода в съседката. Дори не знам как съм стигнала до там“, разказва още тя.

Дебора е видяла какво се е случило с тялото й, докато чака линейката.

„Видях висящи меса. Бях в шок доста дълго време“, каза тя.

„До ден днешен ме боли главата, вие ми се свят, гади ми се. Отслабнах между 10 и 12 килограма. Месец-месец и нещо се хранех само със сламка, защото не можех да дъвча“, обясни Дебора.

„Постоянно питах докторите дали ще умра, а те казаха, че правят всичко възможно да съм жива. Само на една от раните имаше болка, но през останалото време заспивах и се събуждах. Нямах достатъчно кръв. Не знам колко съм загубила, но знам, че е много.

Заспивах и се събуждах. Даже не е заспиване, а задрямвах и се стрясках. Белезите зарастват. От време на време болят и сърбят, но скоро започвам лечение и се надявам да мине всичко нормално“, споделя тя.

Дебора е била във връзка с Георги от 3-4 месеца, когато е станал инцидента.

Тя разказа и кога е започнало насилието.

„От самото начало, но не толкова показно. Съвсем нормални забележки, които не са нормални, но съм ги възприемала така. Да не нося клинове, блузи с дълбоки деколтета. Съобразявах се.

Не исках да има излишни скандали, но в течение на времето се започна удряне и душене. Удряше ме всеки път, когато се видим, дори и без повод“, каза още Дебора, като разкри, че не е споделяла с никого това.

„Хвана ме за гърлото, причерня ми, пусна ме и каза: „Спокойно, знам какво правя, няма да умреш“. Към края на нашата връзка започнах да имам страх от него, съобразявах се какво говоря, как и по какъв начин го казвам“, разкрива тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дават 80 лева на ден за работа на нивата в България
Next: Честито: Българин спечели рекордните 9 милиона и 700 хиляди от тотото

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.