Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ден на национален траур. Адската катастрофа в Лим отне живота на много български деца
  • Новини

Ден на национален траур. Адската катастрофа в Лим отне живота на много български деца

Иван Димитров Пешев април 5, 2022
svevevsnhnt.jpg

Вчера се навършиха 18 години от трагедията в река Лим, при която загинаха 12 български деца. На 4 април 2004 година група от 34 ученици и 16 възрастни се прибират от екскурзия в Дубровник.

Повечето от пътниците в автобуса са деца от училище „Николай Катранов“ в Свищов. Към 22 часа българско време, на завой на планински път, шофьорът изгубва контрол над превозното средство.

Автобусът се спуска около 15 метра по стръмен бряг и пада в коритото на река Лим при сръбското село Гостун, разположено между градовете Биело поле в Черна гора и Приполие в Сърбия. Рейсът потъва за броени минути в придошлата река Лим. Местни хора и цял футболен отбор от съседното градче Биело поле идват на помощ при ваденето на децата. Спасителните операции са затруднени от придошлата река Лим, дълбока 6 метра. 38 души са спасени.

12 български деца от Свищов загиват във водите на река Лим. Загинаха Александра Гергова, Антония Братова, Боряна Петкова, Женя Ангелова, Светослава Пантелеева, Валентин Маринов, Виктор Маринов, Лора Николова, Глория Георгиева, Юлиян Манзаров, Светослав Колев и Антоана Евтимова.

След трагедията родителите на загиналите деца учредиха фондация „Ангели от Лим“. Всяка година през април фондацията организира Дни на „Ангелите от Лим“. На мястото на катастрофата, на брега на река Лим между Сърбия и Черна гора, беше издигнат мемориал в памет на децата, които представлява пречупени ангелски криле. За виновен за трагедията бе признат единият от шофьорите – Илия Измирлиев. Първоначално съдът го осъди на 7 години лишаване от свобода, след обжалване обаче присъдата му бе намалена на четири години.

На 13 декември 2017 г. шофьорът на катастрофиралия автобус в р. Лим Илия Измирлиев бе намерен мъртъв след катастрофа на пътя Смолян – Пампорово. По неофициална информация 64-годишният Измирлиев е починал по време на шофиране, след което автомобилът се е забил в мантинелата.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кирил Петков извади голямата брадва! Шокови уволнения в управлението, ето кои изхвърчаха
Next: Добра новина! Над 2 млн. пенсионери ще получат великденска добавка и още нещо, вижте кога

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.