Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Денков отговори на Борисов – ще хвърчат ли оставки?
  • Новини

Денков отговори на Борисов – ще хвърчат ли оставки?

Иван Димитров Пешев септември 16, 2023
dshdfhfhrthtrh.png

Земеделският сектор получава изключително сериозни субсидии и помощи.

Те бяха увеличени миналата и тази година с 426 млн. лв. допълнително във връзка с войната в Украйна, така че не можем да говорим, че няма подкрепа от страна на държавата.

Това заяви премиерът акад. Николай Денков в отговор на въпрос как ще коментира думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че земеделският министър е слаб.

“Важно е да видим как да се използват най-ефективно средствата и къде има специфични проблеми, защото секторът не е проблемен, това е един от най-успешните в България”, каза още Денков пред журналисти.

Той поясни, че има специфични проблеми, които трябва да се обсъждат с числа. “През цялото време призовавам да седнем на една маса със зърнопроизводителите и да кажат какво искат, а не да протестират”, подчерта премиерът.

Денков посочи, че не е запознат с казаното от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който днес заяви, че „премиерът и зърнопроизводителите трябва да спрат с тежките квалификации и закани“.

„Няма какво да го коментирам. Това, което отново ще повторя, е, че земеделският сектор получава изключително сериозни субсидии и помощи. Те бяха увеличени миналата година и тази година с 426 млн. лв. допълнително във връзка с войната в Украйна.

Тук изобщо не можем да говорим за това, че няма подкрепа за сектора от страна на държавата.

Важно е да видим средствата, които са налични, как да се използват най-ефективно и къде има специфични проблеми. Като цяло секторът не е проблемен, това е един от най-успешните сектори в България“, каза министър председателят.

Денков коментира, че отново ще покани на среща зърнопроизводителите, за да се чуят техните искания.

“Не виждам основание за отказ, проблемите не се решават със стачки, а със сядане на масата и конкретизиране кой колко е загубил, кой колко очаква като резултати. Тогава има основа за разговори и решения”, поясни акад. Николай Денков.

„За момента не виждам причина да виждам оставка на министъра на земеделието, той е под изключително сериозен натиск от всички страни. Когато влезем в дискусия, той е изключителен експерт, човек от практиката.

Разговорите са много полезни. Това, което виждам, е натрупан набор от изключителни проблеми, които той трябва да решава в кратки срокове. Това, което спомена той, е, че често не получава необходимото съдействие от администрацията, но това вече е негов проблем“, допълни още Денков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма новина: Радев и Орбан се разбраха за
Next: Голяма изненада в ефира на bTV, култово предаване се сдоби с нови водещи

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.