Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Деси Стоянова се завърна в ефир след трагедията и последва голяма драма
  • Новини

Деси Стоянова се завърна в ефир след трагедията и последва голяма драма

Иван Димитров Пешев декември 11, 2023
dessidsakdskfsdf.png

Водещата на bTV Деси Стоянова се върна за пръв път на екран, след голямата лична трагедия, която я сполетя. Както БЛИЦ писа тя загуби съпруга си. На 57-годишна възраст почина журналистът Велислав Русев.

Стоянова се появи до Петър Дочев. 

 

„Мислих какво да кажа, връщайки се на екран“, бяха първите ѝ думи, след което се разплака.

„Когато човек минава през нещо, през което аз минавам, си дава сметка наистина на 1000% колко изключително важна е подкрепата на хората около него. Всъщност това е нещото, от което зависи оцеляването. Зависи от това да можеш да посрещнеш болката и да я понесеш“, каза тя и допълни:

„Искам да благодаря още веднъж на всички за разбирането и съпричастността. „Преди обед“ винаги е бил оазис, пространство, в което се абстрахираме от всичко друго и се радваме на живота.

Връщам се с надеждата да продължи да бъде това място за мен. Най-вероятно понякога няма да съм в най-усмихнатата си форма. Сигурна съм, че ще има моменти и когато отново ще се смеем.

Когато нещо те разтърси до основи продължаването напред не е лесно“, каза още Стоянова.

Нещото, което помага е да виждаш светлата страна на живота, да се възползваш от поводите за усмивка, каза още тя, след което се овладя и успя да продължи с обявяването на темите в днешното предаване.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За него ли гласувахте-Победителят във Фермата с неочаквана бомба за жена си и брат си
Next: Ето какви пари ще взимат пенсионерите след нова година

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.