Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Диана Димитрова с нови откровения за тормоза си – този път назова конкретно име
  • Новини

Диана Димитрова с нови откровения за тормоза си – този път назова конкретно име

Иван Димитров Пешев декември 6, 2022
daiadnasndasid.jpg

От дни най-споменаваното име в медиите сигурно е това на актрисата  Диана Димитрова . След закъснелите й признания за преживения побой преди пет години, звездата от „Откраднат живот“ се превърна в истинско вдъхновение и опора за хилядите безименни жени у нас, преживели същото.

Оказа се, че това съвсем не е първият път, в който Димитрова е била подложена на някаква форма на натиск и тормоз . Всичко е започнало доста отдавна, още в коридорите на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ).

По-рано днес актрисата назова името на преподавателя , тормозил я като студентка в НАТФИЗ . Ето какво написа тя в социалните мрежи:

„Добро утро, мили хора. Днес се наспах след осем дни и реших да напиша следващите редове.

Не изпускай тези оферти:

Тази седмица, която отмина, беше най-кошмарната в живота ми, защото е еманация на преживяното насилие цял живот. Мой бивш приятел ме попита “Що все на тебе, бе човек?! “ Когато исках да се развивам в рисуването, а той искаше деца и да се оженим, след връзка, година и девет месеца, аз не бях готова и избрах да бъда студент. Защото да създадеш дете е най-голямата отговорност!

Мечтата ми беше НХА, и ме приеха. Първа по успех, графика. Той продължи да работи в ДАНС (Държавна агенция „Национална сигурност“). През годините той се ожени и сега има две прекрасни деца. Разбира се, останахме много близки, защото той е истински добър и справедлив човек.

През годините съм говорила във видео интервюта за насилието наложено ми психически, по време на обучението ми в НАТФИЗ, където отново ме приеха първа по успех. И това е факт. Човекът, който се подписа на изпитите, после ме смачка, но отидох с адвокат. Преборихме се, заедно.

Тази година разбрах, че липсата на желанието ми да стигнем до съд, е довела, агент ВАСИЛЕВ да пусне пипалата си, като октопод в тази уж, национална академия.

Часове преди да изляза на живо в неделя по BTV в 120 мин., говорих с момиче – колега, която каза, да, аз бях при него, заради него, сега напускам България. Нейният татко е известен журналист. Разказа ми, че когато са разбрали кой е баща й, в академията, отношението се е променило, но горчилката остава и тя сега напуска страната…

Снощи “ТЮТЮН“ в ТБА, София за първи път беше гледан от масово толкова млада публика. Децата сега в училище изучават романа на Димитър Димов. Тази вечер играем отново, а представлението е сложно, не е халтура. Колегата ми Калин Врачански, снощи игра с температура, но никой не разбра от публиката. Никой не разбира, какво ни е на нас, защото сме професионалисти и стане ли 19ч., ние излизаме на битка, излизаме на сцената, излизаме наивни, чисти, защото вече не сме НИЕ, и няма място за болести. Ти, артиста, имаш мисия.

Билетите за снощи, днес, четвъртък (Ловеч) са продадени от месеци. Това не е ПР- акция, защото кариерата ми в момента е ТОП и от последната изложба продадох седем картини. Светослав Иванов се пошегува с думите “ВързАла си годината“

Но аз играя ИРИНА. Другата отговорност. Бина Харалампиева избра мен. Всички знаете, коя е тя. Тя ми се довери, защото знаеше, че ще се справя. 33 представления!!!

“Що все на мен?!“ днес знам отговора, защото някой трябва да направи първата крачка.

Аз съм популярно лице и нося ОТГОВОРНОСТ. Не желая нито една СТОТИНКА от лицето, което искаше да ме убие преди пет години на терен. Не желая нищо друго, освен МОРАЛНО възмездие.

Бъдете здрави и усмихнати и огромно благодаря на армията от добри хора, които ме подкрепят, защото ме познават.

Този път ще спечелим ВОЙНАТА!“, завършва поста си Димитрова.

Continue Reading

Previous: Ето необичайните симптоми на бял дроб, който изнемогва и как да го изчистим с домашни средства
Next: Какво е представлявал и как е работел: Първият български мобилен телефон е направен още през далечната 1965 година

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.