Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Димо Гяуров: Знам за факти и обстоятелства, свързани с дейността на Алексей Петров от преди 30 години
  • Новини

Димо Гяуров: Знам за факти и обстоятелства, свързани с дейността на Алексей Петров от преди 30 години

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
dawfdgewwe.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

“Не вярвам, че Алексей Петров се е движел без охрана и не вярвам, че се е движел спокойно, защото това е човек с болно его, който искаше да изглежда нормален и да заеме висока властова позиция в държавата и да избяга от миналото си. Бандитското му минало го застигна“, коментира бившият директор на Националната разузнавателна служба Димо Гяуров пред бТВ.

“Аз знам за факти и обстоятелства, свързани с дейността на Алексей Петров от преди 30 години. И държавата 30 години не можа да въздаде справедливост някой сега я въздаде“, категоричен е Гяуров.

Той припомни, че Алексей Петров е бил информатор в НСС след 2000 година.

“След това той стана съветник в ДАНС, но изключително държеше да го наричат офицера от ДАНС, от НСС, какъвто не е бил никога. Има и други странни факти от биографията му, че той става доктор по икономика в милиционерската школа. Има ли икономика в Симеоново? Аз не знам дали той изобщо има диплома за висше образувание пък е доцент“, каза Гяуров.

Той коментира и това, че вече пет дни след убийството на Алексей Петров все още няма заподозрян и това колко са важни първите 72 часа.

“Те, че са важни е безспорно, но понякога и те не са достатъчни, за да се стигне до отговорите на всички въпроси, свързани с разследването. Аз подозирам, че случаят е точно такъв и никога няма да се стигне до поръчителя, а вероятността да се установи извършителят е много малка“, каза Гяуров.

Той подчерта, че не бива да се вярва на всичко, което излиза в публичното пространство.

“Част от тези свидетелства са в резултат от желанието на някои хора да се изявят, други вероятно не са съвсем достоверни.

Твърде рано е да се правят изводи. Обикновено в такъв случай при подобна подготовка при положение, че не е намерена нито гилза, нито оръжието, вероятността да се стигне до извършителя не е никак голяма, освен ако в съпоставянето на паралелни процеси, на наблюдаването на широки групи от хора се стигне до косвени данни, които биха могли да станат причина за установяване на истината“, добави Гяуров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Знаете ли кой са: Топ звездите от турските сериали, които имат български корени
Next: Цели 7 часа 40 медицински лица оперирали тези сиамски близначки. Но вижте ги днес

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.