Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Динко готов за Президент на България: Започнах с 500 лева
  • Новини

Динко готов за Президент на България: Започнах с 500 лева

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
gewbsdsdghds.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри инстаграм: Динко готов за Президент на България: Започнах с 500 лева!

Динко Вълев, по-известен като ловеца на емигранти се замисли дали да не се включи в „оправянето на България“.

Като нищо да му се получи.

Динко определено е известно лице и има харизма и някак естествено влиза в блиц новините от страната.

Вече е добил увереност и май ще се престраши да се кандидатира, още повече, че месните избори наближават.

Той започна да размишлява в социалната мрежа по този въпрос и покрай размислите си каза как е натрупал огромно богатство.

„Много пъти съм си задавал въпроса:

„Ако направя моя лична партия, собствена, дали някой ще гласува за мен?“.

Като имаш предвид, че никой от тия политици не е преживял, това, което аз съм преживял като бизнес, като работа, като рискови моменти.

Тръгнал съм с 500 лв. Във всяка една ситуация в която съм бил съм намирал изход да изляза.

Да бъде положителна и за мен и за отсрещната страна. Дали да не пробвам.

Да не стане така, само роднините и приятелите да гласуват за мен?

Защото, за да създадеш една партия, трябват много ресурси и да имаш точно определена цел.

Какво искаш да се случи. Нищо не мога да обещая. Като гледам политиците как „туй обещавам, онуй обещавам“, не нищо няма да обещая.

Ще опитам нещата да се променят към добро.

 

Тази идея, която сподели публично в социалната мрежа бе подкрепена от последователите му и може това да му помогне да вземе решение.

Веднага се намериха привърженици на идеята му:

Динко, ти си работлив и имаш качества, но политиката е доста мръсна, хитра и сложна система.

Няма да се впишеш. Виж като кмет, който помага, строи и намира работа на хора, които искат да работят – Да.

Но партии политически игри и тн . Трябва много повече наглост…… на теб ще ти писне и напсуваш веднага всички.

Работата е там че ако той е в политиката народа сме с него… Гърбът е голям ама пак трудно да се случи нещо и все пак ако се пробва няма да е грешка сигурен съм.

Динко основи една партия, в нея да има само патриоти хора който ще милеят за България.

Крайно време беше откога казвам,че трябва да ги разчистиш малко напълно съм за и с теб.

Динко за президент на България.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Бой в Скопие, българин е сериозно пострадал
Next: Друсна, а леглото се размести: 2 са трусовете, люшнали Добричко! Разтресе и във Варна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.