Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Динко изненада Районния съд: Ще предложа работа и подслон на просяка. Не е редно да лъже
  • Новини

Динко изненада Районния съд: Ще предложа работа и подслон на просяка. Не е редно да лъже

Иван Димитров Пешев август 7, 2023
fasdfsdfse.png

Ямболският бизнесмен Динко Вълев разкри днес пред Районния съд в Несебър каква е заплатата му.

Ако се вярва на думите му, той получавал официално с платени данъци по 45 хиляди лева на месец. Голяма заплата прибирала и майката на двете му деца, с която живеят на семейни начала и управляват двете му фирми за търговия с цветни метали и пътна помощ.

Динко действително има солиден бизнес, инвестирал е милиони в техника, на която цяла Южна България разчита при тежки катастрофи.

Той винаги е парадирал с богатството си, но до този момент не бе публично известно състоянието му.

Причината Динко да говори за доходите си бе мярката за неотклонение в Районния съд на Несебър, където ямболският бизнесмен влезе окован с белезници заради обвинението, че е извършил хулигански действия и принуда над мним просяк в Равда.

По двете обвинения го грозят до 6 години затвор. Прокуратурата настоя Динко да остане в ареста, за да не пречи на разследването.

Според държавното обвинение, той можел да окаже въздействие на пострадалия – просяк с фамилия Ценов. Тепърва предстояло да се правят разпит и очна ставка между двамата, изтъкнаха от държавното обвинение. Динко настоя да излезе навън, защото по думите му, ако е в ареста, бизнесът му ще се разпадне.

В момента той имал складирани около 500 тона алуминий за 1,5 млн. лв. в склада си край Ямбол, страхува се, че могат да бъдат откраднати, ако той не е навън.

Динко изтъкна, че е готов да се извини лично на просяка и призна, че си изпуснал нервите, тъй като имал засилено чувство за справедливост и не смятал, че е редно този човек да лъже, че е инвалид и да проси от стари хора. Нещо повече, Динко каза, че е готов да му осигури подслон и работа – в неговата фирма като пазач, предава Флагман.

В края на обясненията си пред Районния съд в Несебър Динко разказа, че снощи, докато спял на нара в ареста, го налазила хлебарка по гърдите. Той се изплашил, подскочил и паднал от леглото на втория етаж, при което получил наранявания.

Динко има съмнения, че е счупил или натъртил част от старите си травми, които получи преди 10 месеца. Днес в Спешна помощ настояли да го закарат в болницата за допълнителен преглед, но той отказал, тъй като бил мъж на честта и не искал да излезе, че се страхува от правосъдието.

Адвокатът му Виктор Паскалев остана изненадан от квалификацията на обвинението. Той визираше по-тежкото такова – по чл. 143, ал. 1 от Наказателния кодекс – за принуда. В случая принудата е вдигането на просяка „без крака“ на крака и това, че в клипа го накара да се извини на случайни клиенти и охраната на хипермаркета. „За този подход всяка детска учителка може да бъде подведена под наказателна отговорност“, изтъкна несебърският адвокат Виктор Паскалев.

Съдът ще определи каква мярка ще наложи на Динко Вълев в 18 часа.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На дъното на 124-метрова фуния в океана откриха нещо, което разтревожи учените
Next: Млад мъж потъна на плаж във Варна, издирват го

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.