Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Директен ракетен удар, мощна експлозия! Русия удари могъщия бизнесмен Петър Манджуков
  • Новини

Директен ракетен удар, мощна експлозия! Русия удари могъщия бизнесмен Петър Манджуков

Иван Димитров Пешев май 2, 2022
madnduajdoa.jpg

Малка рафинерия на бизнесмена Петър Манджуков е била поразена от руска ракета в Украйна. Това съобщи самият той в предаването на bTV „Тази сутрин“.

„Там има резервоари и е близо до пристанището, вероятно руското военно командване е смятало, че има складирани горива и заради това е била атакувана. Няма жертви“, каза Манджуков.

Като пряко засегнат от войната в Украйна и бизнесмен с опит в разговори на високо равнище той критикува посещението на българската делегация в Киев.

„Държавата има страшно много структури и институции, които да подготвят такова посещение. Има и други българи, които работят дълго време с тая държава и вероятно имат нарушени преки интереси от отношенията с Русия. Тези неща явно не достигат до височайшата особа на нашия премиер“, каза Манджуков.

За него също не стои под съмнение, че България изнася оръжие за Украйна, противно на твърденията на икономическия министър Корнелия Нинова. Според него това съвсем няма да е грешка, ако се извършва официално от държавата, а не в полза на посредници или като дарение: „Призоваването за дарения за оръжие се прави, когато даден народ е застрашен пряко и той се мобилизира. Тогава всички дават всичко от себе си да запазят отечеството и родината, но когато става въпрос за друг народ, е различно“.

„Не се съмнявам, че наше оръжие отива в Украйна. Това не е грешна стъпка, тя има и пазарен елемент, който се вписва в нашите ангажименти и в съюзите, в които членуваме“, каза Петър Манджуков и добави: „Липсата на самочувствие и решимост на нашето правителство попречи да се вземе официално решение за подкрепа за Украйна. Щеше да е много по-добре, ако можеше официално да се предоставя въоръжение на Украйна като подкрепа от България като страна членка на НАТО и ЕС“, смята Манджуков.

Той коментира и заплахите от ръководството на БСП, че партията напуска коалицията, ако НС реши да въоръжава официално Украйна.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Колосална трагедия на 2 май. Самолетна катастрофа с жертви рано тази сутрин
Next: Украйна ще нанесе голям удар на Русия: Ясновидка разказа как ще свърши войната и какво ще стане с Крим

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.