Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Директори на болници с 40 000 лева месечна заплата и още интересна информация
  • Новини

Директори на болници с 40 000 лева месечна заплата и още интересна информация

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
dwqrasdfsdfsdgsd.png

Директорите на две държавни и една общинска болница са получавали месечен доход от над 40 000 лева през 2022 година. Такова е заключението, което се извлича от декларациите, предоставени от тях към Комисията за противодействие на корупцията. Този факт насочва вниманието към необходимостта от ревизия на методиката, по която се определят възнагражденията в сферата на здравеопазването.

Анализирайки предоставените декларации за доходите, става очевидно, че съществува значително неравенство в размера на заплатите между административното ръководство и медицинския персонал.

Седем директора на държавни и общински болници са с годишни доходи, вариращи между 300 000 и 800 000 лева. Тези суми включват различни източници на приходи, като клинични изпитвания, хонорари от фармацевтични компании, индивидуални предприемачески дейности и консултации.

От друга страна, осем директора се задоволяват с годишни доходи между 150 000 и почти 300 000 лева само от основната заплата и бонусите към нея. Важно е да се подчертае, че тези суми следва да бъдат обложени на данъчна основа, което означава, че реалният чист доход може да бъде по-нисък.

Събитията разкриват и значителни различия в заплатите на директорите на различни болници. Например, директорът на МБАЛ Карнобат получава над 214 000 лева годишно само от заплатата и допълнителните доходи, докато директорът на „Пирогов“ получава 65 000 лева.

Този дисбаланс във възнагражденията се отразява върху заплатите на медицинския персонал. Само 16% от държавните и общински болници са успели да въведат минималните заплати за лекарите и сестрите, установени в размер около 2000 лева за лекар и под 1500 лева за сестра. В 84% от болниците заплатите на медиците са по-ниски от тези минимални нива.

Ситуацията става още по-забележителна, когато се обърне внимание на тези болнични заведения, в които директорите получават годишни доходи и добавки в размер над 100 000 лева. Такива заведения са 34, като общият брой на болниците с доходи над 100 000 лева за 2022 година, включително от различни договори и стопански дейности, достига 77.

Според законодателството, директорските възнаграждения са свързани с разнообразни критерии като клас, ДМС (Допълнително медицинско осигуряване), учебна и частна дейност, както и клинични изпитвания. Въпросът за възможната промяна в методиката се издига, като се обмисля частична реформа само за държавните болници.

Обаче, дори и при възможна промяна в системата, е малко вероятно неравенството във възнагражденията между административните ръководители и медицинския персонал да се намали значително. Това се дължи на факта, че преразглеждането ще засегне предимно основната заплата, без да обхваща напълно другите източници на доходи.

Интересното е, че докато се управляват публични институции, някои директори развиват собствени частни медицински практики. Този факт, заедно със загрижеността за качеството на медицинската грижа, подчертава, че пациентите, които трябва да плащат за допълнителни услуги, са тези, които страдат най-много, пишат от пловдив24.бг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сериозни промени: Диана Любенова аут от Би Ти Ви, понижиха Петя Дикова
Next: Д-р Ненков: Няма логика водещ лекар в болница да взима 2200 лв., а директорът – 25 000 лв.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.