Директорите на две държавни и една общинска болница са получавали месечен доход от над 40 000 лева през 2022 година. Такова е заключението, което се извлича от декларациите, предоставени от тях към Комисията за противодействие на корупцията. Този факт насочва вниманието към необходимостта от ревизия на методиката, по която се определят възнагражденията в сферата на здравеопазването.
Анализирайки предоставените декларации за доходите, става очевидно, че съществува значително неравенство в размера на заплатите между административното ръководство и медицинския персонал.
Седем директора на държавни и общински болници са с годишни доходи, вариращи между 300 000 и 800 000 лева. Тези суми включват различни източници на приходи, като клинични изпитвания, хонорари от фармацевтични компании, индивидуални предприемачески дейности и консултации.
От друга страна, осем директора се задоволяват с годишни доходи между 150 000 и почти 300 000 лева само от основната заплата и бонусите към нея. Важно е да се подчертае, че тези суми следва да бъдат обложени на данъчна основа, което означава, че реалният чист доход може да бъде по-нисък.
Събитията разкриват и значителни различия в заплатите на директорите на различни болници. Например, директорът на МБАЛ Карнобат получава над 214 000 лева годишно само от заплатата и допълнителните доходи, докато директорът на „Пирогов“ получава 65 000 лева.
Този дисбаланс във възнагражденията се отразява върху заплатите на медицинския персонал. Само 16% от държавните и общински болници са успели да въведат минималните заплати за лекарите и сестрите, установени в размер около 2000 лева за лекар и под 1500 лева за сестра. В 84% от болниците заплатите на медиците са по-ниски от тези минимални нива.
Ситуацията става още по-забележителна, когато се обърне внимание на тези болнични заведения, в които директорите получават годишни доходи и добавки в размер над 100 000 лева. Такива заведения са 34, като общият брой на болниците с доходи над 100 000 лева за 2022 година, включително от различни договори и стопански дейности, достига 77.
Според законодателството, директорските възнаграждения са свързани с разнообразни критерии като клас, ДМС (Допълнително медицинско осигуряване), учебна и частна дейност, както и клинични изпитвания. Въпросът за възможната промяна в методиката се издига, като се обмисля частична реформа само за държавните болници.
Обаче, дори и при възможна промяна в системата, е малко вероятно неравенството във възнагражденията между административните ръководители и медицинския персонал да се намали значително. Това се дължи на факта, че преразглеждането ще засегне предимно основната заплата, без да обхваща напълно другите източници на доходи.
Интересното е, че докато се управляват публични институции, някои директори развиват собствени частни медицински практики. Този факт, заедно със загрижеността за качеството на медицинската грижа, подчертава, че пациентите, които трябва да плащат за допълнителни услуги, са тези, които страдат най-много, пишат от пловдив24.бг.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: