Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес в 10 казаха на Кристиян, че е станал татко. Утре ще погребва любимата си Денислава
  • Новини

Днес в 10 казаха на Кристиян, че е станал татко. Утре ще погребва любимата си Денислава

Иван Димитров Пешев август 29, 2022
denislavaproverka.png

loading…

Кадър България он ер

Започва проверка по случая с починалата родилка от Горна Оряховица. 21-годишната Денислава почина след раждане със секцио и усложнение след него.

Цезаровото сечение е извършено в болницата в Горна Оряховица, но заради масиран кръвоизлив родилката спешно е транспортирана в болницата във Велико Търново. Медиците там са направили опит да я спасят, но заради критични жизнени показатели настъпва фаталният край, предаде България Он ер.

Не изпускай тези оферти:

На 20 август сутринта Денислаа постъпва в болницата в Горна Оряховица с пресрочен термин. Заради опасност от преносване я оставят за наблюдение, като правят опити да предизвикат раждане. След като не успяват, лекарите насрочват дата за секцио с изричното съгласие на родилката.

„В 10 часа ми се обади и каза, че съм горд татко и каза да отида, защото ние нямаме брак, да припозная детенцето. През времето, в което аз я чаках, я чувах как стене от болка. Акушерката ми каза, че ѝ помагат и промиват самата операция. В 2:20 ми се звъни от болницата в Горна Оряховица и ми се казва, че Денислава има много голямо усложнение и е изпратена в Търновската болница“, разказа приятелят ѝ Кристиян Любенов.

„Всички в болницата, не само в АГ отделението, сме меко казано, шокирани. От дейността на екипа не е установен какъвто и да е било пропуск.

 

Действали са в условия на спешност по най-бързия начин. Около час след секциото е започнал този кръвоизлив, който е бил изключително масивен“, уточни управителят на МБАЛ Горна Оряховица, д-р Иван Иванов.

Родилката по спешност е транспортирана в областната болница във Велико Търново. Бебето, което е в стабилно състояние, остава в Горна Оряховица.

„В 3:30 излезе една лекарка и каза да подписваме животоспасяваща операция, не могат, изтърват я. Просто казаха, че жизнените показатели на момичето са критични и шансът да се оправи е минимален“, казва Кристиян.

Денислава издъхва в реанимацията в петък в 22 часа.

„Двата дни бяха най-тежките, които сме имали. Да си погребеш детето, това е най- гадното нещо“, не крие мъката си бащата Стоян Стоянов. „Чакаме да излязат всички протоколи, резултатите от аутопсията“, добавя майката Елена Стоянова.

Близките са категорични, че ще стигнат до край в търсене на истина за смъртта на Денислава.

 

В болницата в Горна Оряховица е назначена вътрешна проверка по случая, очакват се проверки от агенция „Медицински надзор“ и компетентни органи. През тази седмица трябва да бъде изписано бебето.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 21-годишната Дени е починала след раждане със секцио
Next: Пенсионерите родени след 1950 година ликуват, отпускат нови бонуси за вас

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.