Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес не бива да влизате в морето: Почти не минава тази дата без жертви! Един от най-почитаните празници, на които не се работи
  • Новини

Днес не бива да влизате в морето: Почти не минава тази дата без жертви! Един от най-почитаните празници, на които не се работи

Иван Димитров Пешев юли 20, 2023
pochiiittktk.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На тази дата старите хора съветват да не се влиза в морето, особено ако е бурно, тъй като преданията разказват как свети Илия слиза всеки път край морето и вълните взимат жертви. За съжаление всяка година това се потвърждава, като почти няма Илинден без няколко жертви.

Имен ден на 20 юли празнуват Илия , Илиян , Илияна, Илкo , Илкa, Илчо

Когато свети Илия изпълнил мисията си на земята, той получил небесно известие.
Ведно със своя верен ученик Елисей се отправил към река Йордан, където на Огнена каляска бил взет в Небесното царство.

По българските земи свети Илия се почита като господар на небесните природни стихии. Той владее градушките, гръмотевиците и светкавиците. Хората вярват, че когато той препуска с конете си и огнената си колесница по небесните пътища, причинява огън и гръмотевици. Затова са го нарекли и с имената „Гръмовник“, „Гръмоделец“ и „Гръмоломник“.

Народните вярвания гласят, че когато светецът търкаля бъчви в небесата, в същия момент на земята гърми. А след като се изправял в битка със крилати змейове, триглави змии или дори Сатаната, тогава на земята вилнеели опустошителни природни стихии.

Разсърди ли се светецът – чакайте ледени зърна от ръкава си да пусне или още по-лошо – да заключи в небесната пещера дъждовете и на земята да настъпи суша. Загърми ли навръх Илинден – овошките ще загинат или ще се повредят, а лешниците и орехите ще са празни, само виното ще е добро.

Какво се прави на Илинден

Традицията повелява на този ден да се заколи курбан в чест на светеца. Обикновено се избира най-старият петел, т.нар. „баща“. Стопанката на къщата става рано призори и замесва погача „боговица“ и „колач“ за свети Илия.

Често селските сборове се организират на този ден. За здравето на всички се принася в жертвоприношение мъжко чифтокопитно животно – вол, теле или бивол. Готви се курбан, който се освещава.

Край могила, параклис, оброчище или стари дъбови дървета извън селото се нарежда трапеза. Според вярващите само така ще могат да умилостивят светеца и да опазят селището и реколтата си от наводнения и градушки.

Според народните поверия на Илинден не трябва да се работи, за да не се разсърди светията. Не бива и да се къпете в морето, дори да влизате във водите му, защото на този ден морето взима най-много жертви курбан за светеца.

На Илинден празнуват абаджиите, кожухарите и терзиите, чийто патрон и покровител и свети пророк Илия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шеф Петров избухна: Грях ли е да работиш с качествени продукти
Next: Извънредно: Баща и син паднаха в мина край Перник

Последни публикации

  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.