Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес не бива да влизате в морето: Почти не минава тази дата без жертви! Един от най-почитаните празници, на които не се работи
  • Новини

Днес не бива да влизате в морето: Почти не минава тази дата без жертви! Един от най-почитаните празници, на които не се работи

Иван Димитров Пешев юли 20, 2023
pochiiittktk.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На тази дата старите хора съветват да не се влиза в морето, особено ако е бурно, тъй като преданията разказват как свети Илия слиза всеки път край морето и вълните взимат жертви. За съжаление всяка година това се потвърждава, като почти няма Илинден без няколко жертви.

Имен ден на 20 юли празнуват Илия , Илиян , Илияна, Илкo , Илкa, Илчо

Когато свети Илия изпълнил мисията си на земята, той получил небесно известие.
Ведно със своя верен ученик Елисей се отправил към река Йордан, където на Огнена каляска бил взет в Небесното царство.

По българските земи свети Илия се почита като господар на небесните природни стихии. Той владее градушките, гръмотевиците и светкавиците. Хората вярват, че когато той препуска с конете си и огнената си колесница по небесните пътища, причинява огън и гръмотевици. Затова са го нарекли и с имената „Гръмовник“, „Гръмоделец“ и „Гръмоломник“.

Народните вярвания гласят, че когато светецът търкаля бъчви в небесата, в същия момент на земята гърми. А след като се изправял в битка със крилати змейове, триглави змии или дори Сатаната, тогава на земята вилнеели опустошителни природни стихии.

Разсърди ли се светецът – чакайте ледени зърна от ръкава си да пусне или още по-лошо – да заключи в небесната пещера дъждовете и на земята да настъпи суша. Загърми ли навръх Илинден – овошките ще загинат или ще се повредят, а лешниците и орехите ще са празни, само виното ще е добро.

Какво се прави на Илинден

Традицията повелява на този ден да се заколи курбан в чест на светеца. Обикновено се избира най-старият петел, т.нар. „баща“. Стопанката на къщата става рано призори и замесва погача „боговица“ и „колач“ за свети Илия.

Често селските сборове се организират на този ден. За здравето на всички се принася в жертвоприношение мъжко чифтокопитно животно – вол, теле или бивол. Готви се курбан, който се освещава.

Край могила, параклис, оброчище или стари дъбови дървета извън селото се нарежда трапеза. Според вярващите само така ще могат да умилостивят светеца и да опазят селището и реколтата си от наводнения и градушки.

Според народните поверия на Илинден не трябва да се работи, за да не се разсърди светията. Не бива и да се къпете в морето, дори да влизате във водите му, защото на този ден морето взима най-много жертви курбан за светеца.

На Илинден празнуват абаджиите, кожухарите и терзиите, чийто патрон и покровител и свети пророк Илия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шеф Петров избухна: Грях ли е да работиш с качествени продукти
Next: Извънредно: Баща и син паднаха в мина край Перник

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.