Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес почитаме светеца, който лекува рак и дарява щастие в любовта
  • Новини

Днес почитаме светеца, който лекува рак и дарява щастие в любовта

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
darashastaist.jpg

Ако не сте срещнали любовта, посетете храма с чудотворната икона на Светеца. Помолете се и за здраве. Свети Фанурий прекарал своя живот в помощ и служене на хората. После приел мъченическата смърт след огромни изтезания и нечовешки мъки.

Днес Свети Фанурий помага на вярващите да намират своята голяма любов. Човекът, с когото могат да изградят естествено хармонични отношения, които да просъществуват във времето.

В Обрадовския манастир, където се намира голямата чудотворна икона на Свети Мина, има и чудотворна икона на Свети Фанурий. Вярващите, които са ходили там, са видели около иконата на Светеца, че има оставени предмети.

Те са от сватбите на щастливо оженените или омъжени, които са получили подкрепа от Светеца.

Не изпускай тези оферти:

Вярващи разказват, че са имали връзка или брак. Отишли в манастира на поклонение и се помолили пред иконата не само на Свети Мина, но и на Свети Фанурий. След време тяхната връзка или брак се разпадали, защото в живота на хората се появявал истинският и най-подходящ партньор.
Амин!

Още подобни новини:

Църквата в търговищкото село Руец е обновена с дарения на пари и личен труд на местните хора. От години храм „Св. Рождество Богородично“ се нуждаеше от ремонт, а с всяка следваща сградата се рушеше, ставаше все по неугледна и неприветлива за миряните. След възраждането й тук е сключен първият от десетилетия църковен брак.

Идеята за възраждането ѝ идва от десетина млади семейства, които избират спокойствието на селото пред живота в близкия град, разказва пред БТА Божанка Дамянова – член на църковното настоятелство и човекът, който и за добро, и за лошо отваря черквата. Защото свещеник тук служи единствено по-големите християнски празници.

Църквите в страната получиха допълнителни 4 млн. лева помощ

Зародилата се идея плавно се подема и от други хора в селото. Пример за дарителство дават момичетата и девойките от лазарската група. Те първи даряват 222 лева – събрани от лазаруването, за ремонт на храма. Взема се решение всяко семейство да даде своята лепта за богоугодното дело – кой колкото може и колкото му е на сърце, допълни Дамянова.

Сумата в касата постепенно набъбва и със затоплянето на времето вече се мисли за дейности. През лятото в родното село си идват и гурбетчии, които въпреки че са мюсюлмани, също прегръщат идеята и заделят пари. Един от тях дарява крупна сума. Майстор строителят Димитър Георгиев, родом от Болярово, но от три години живеещ в Руец, се наема да ремонтира храма безвъзместно. Съпругата му Ангелина пък се заема с почистването на мебелите и иконите. Куполът е обновен с дарения, кметът Ибрям Садулов дава боята за него и така обителта се възражда. С доброволен труд е почистен дворът, посадени са и дръвчета. Жени даряват изработени от тях гоблени икони. В дейностите са вложени близо 5 000 лева.

„Притеснявахме се дали ще успеем за 15 август , когато православната църка чества Успение Богородично. Но… с божията помощ и с всеобщи усилия нещата се случиха“, разказва Божанка Дамянова.

В обновения храм в празничния ден се сключва и църковен брак – семейство Петър и Божанка Дамянови събират близки и приятели, за да се врекат и пред Бог, въпреки че вече 20 години живеят заедно и се радват на пораснала дъщеря. Църквата отваря врати за венчавка с над 260 гости, сватбата се организира според българските традиции и обичаи, а всички гости са в народни носии.

Днес, след като обновената църква радва миряните, те мислят и за ремонтиране на пристройката към нея. В бъдеще, ако се съберат средства, помещението може да се използва за организиране на помени, каза още Божанка Дамянова.

По думите на местните и други семейства са изявили желание да се врекат във вярност и пред Господ точно в храма в Руец.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Смъртоносните каскади на АМ Тракия продължават! Кола се търкаля с бясна скорост точно до фучащите в движението!
Next: Погледнете отвътре замъка Балморал, където почина кралица Елизабет

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.