Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес сряда (16.08) в епизод 65 на Мрежа от лъжи ще видим:
  • Новини

Днес сряда (16.08) в епизод 65 на Мрежа от лъжи ще видим:

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
sdfgrwqwrasdas.png

Прочетете какво ще се случи днес (16 август) в следващия епизод на турският сериал „Мрежа от лъжи“, излъчващ се всеки делник от 21:00 по bTV Lady!

Информацията е написана за Теленовелас Новини!

Епизод: 143/ сезон 2, епизод 65

Волкан се притеснява, че Дерин може да е направила нещо на Асия и Али.

Асия обещава на Али, че скоро ще има щастлив и спокоен живот.

Гьонюл открива къде е Дерин.

Волкан съобщава на Гьонюл, че смята да отиде в полицията, защото вярва, че Дерин е направила нещо на Асия и Али. Казва й за заплахите на Дерин в болницата.

Гьонюл намира Дерин в дома на Онур и й казва, че Асия и Али са изчезнали. Дерин се защитава и казва, че е била с Онур през цялото време.

Деря предупреждава Асия, че Волкан е обезумял, защото не знае нищо за нея.

Волкан подава жалба в полицията, но му казват, че е твърде рано.

Дерин упреква Волкан за това, че къщата е на името на Али.

Волкан казва на Дерин, че е оставил къщата на името на Али, защото не иска да прави разлика между децата си и иска да даде на Али всичко, което дава на Зейнеп. За да не загуби Волкан, Дерин му казва, че е прав.

Волкан прекарва нощта в къщата на Асия в очакване на новини.

Въпреки че всички я подозират, Дерин е много спокойна, знаейки, че това е нова игра на Асия.

Волкан сънува, че Али и Асия се прибират и докато лекарката му казва колко много й е липсвал, Дерин й забива нож в гърба.

Джавидан казва на Нил, че Асия е изчезнала и че Селчук е прибрал Джерен предната нощ.

Нил пита съпруга си как може да скрие подобно нещо от нея.

Дерин отива да говори с Волкан в дома на Асия, но той не я пуска и продължава да я подозира.

В това време Асия и Али се прибират у дома. Дерин упреква Асия, че се е престорила на изчезнала, но майката на Али твърди, че е искала да се отпусне малко, защото мястото е станало страшно.

Асия праща Али у дома и разказва на Волкан, че Дерин ги е нападнала и заплашила предната вечер. Дерин отрича и твърди, че лъже.

Асия казва, че записът е на телефона й, но го е изгубила. Волкан й го връща и Асия пуска записа на Волкан да го чуе.

Дерин отново отива при Онур, когато се кара с Волкан.

Асия упреква Волкан, че е позволил на Дерин да я заплашва и да я нарече крадла.

Асия настоява Волкан да спре Дерин, защото не знае какво може да стане утре.

Докато не предприеме действия, на нея й е все едно какво казва.

Източник: Youtube канал „Sadakatsiz“

Превод и адаптация: Telenovellas News

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гадателката на Берлускони: Криза удря България през януари 2024-та
Next: Поклон. Почина Нина Минкова

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.