Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • До броени дни: Над 10 см сняг трупат на тези места у нас
  • Новини

До броени дни: Над 10 см сняг трупат на тези места у нас

Иван Димитров Пешев март 17, 2024
sadcsdkfvdfkbkfgkbgf.png

Времето в периода 24-27 март ще се определя от преминаващ циклон и на много места у нас ще паднат дъждове, като по-значителни ще са те над Централна и Южна България. Това прогнозират синоптиците от Meteo Balkans.

По високите западни полета и планините ще завали и сняг. Вятърът над западните райони ще се ориентира от северозапад, а над източните ще се задържи от североизток и ще започне да нахлува студен въздух.

Валежите по високите полета от Западна България и Предбалкана ще преминават и в сняг.

Синоптиците от Meteo Balkans очаква да се образува и снежна покривка, която на места ще надмине 10 см.

Събота се очертава да бъде слънчева и с температури до 17°, а в неделя облачността ще е по-често значителна и ще превали краткотраен дъжд.

Днес ще преобладава слънчево време с повече облачност над планинските и източните райони, където на отделни места, главно след обяд, ще превали дъжд. Ще остане почти тихо. Максималните температури ще са предимно между 12° и 17°, в София – около 14°.

Атмосферното налягане през нощта ще се повиши и ще стане по-високо от средното за месеца, утре след обяд ще се понижава.

По Черноморието ще преобладава слънчево време. По-значителни временни увеличения на облачността ще има в следобедните часове и на отделни места, главно по южното крайбрежие, ще превали слаб дъжд. Преди обяд, когато ще бъде почти тихо, в отделни райони ще бъде с ниска облачност или мъгла. След обяд ще духа слаб вятър от юг-югоизток. Максималните температури ще са между 9° и 12°. Температурата на морската вода е 8°-9°. Вълнението на морето ще бъде 1 бал.

Над планините облачността ще бъде предимно значителна, преди обяд по върховете ще бъде мъгливо. Главно след обяд на места ще има слаби валежи от дъжд, над 1800-2000 м – от сняг. Ще духа до умерен вятър от запад-северозапад. Максималната температура на височина 1200 м ще е около 7°, на 2000 м – около 0°.

В неделя облачността ще е по-често значителна и на места, повече в Западна България, ще превали краткотраен дъжд. След обяд ще се появи слаб северозападен вятър, по-късно в северозападните райони ще се усили до умерен.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма компания, която има магазини и в България, ще намали цените
Next: Тежка съдба на двама братя: Милен губи своите ръце, а 10 годишното му братче се грижи за него, можем да помогнем:

Последни публикации

  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.