Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • До всички пенсионери! Увеличават ударно пенсиите от 1 юли
  • Новини

До всички пенсионери! Увеличават ударно пенсиите от 1 юли

Иван Димитров Пешев юни 17, 2022
aiauraprairair.jpg

Депутатите приеха на първо четене актуализацията на бюджета за Държавното обществено осигуряване. Така от 1 юли минималната пенсия трябва да се покачи от 370 лв. на 467 лв. (ръст от 26.2%), а максималната – от 1 500 лв. на 2 000 лв. (увеличение от 33.3%).
Осъвременяване ще има на всички пенсии.

По време на дебата финансовият министър Асен Василев увери, че финансовата стабилност на страната е гарантирана.

„Общо пенсиите като процент от БВП са малко над 10%, а средно в Европа са 12,7%. Миналата година имахме същия дебат откъде ще дойдат парите за пенсиите и как ще фалира държавата, но те спокойно се вместиха в този бюджет, а сега има възможност и за допълнително увеличение и няма проблем с финансовата стабилност“, каза той в отговор на критиките на ГЕРБ, че властта вероятно ще увеличи данъците, за да има пари за пенсии.

Социалният министър Георги Гьоков коментира, че пенсионната система е силно увредена от лоши политически решения, вземани назад през годините.

Приетите промени в бюджета на ДОО предвиждат актуализация на пенсиите с 10% от 1 юли и вкарването в размера на пенсията на COVID добавката от 60 лева. В актуализиранатата сметка се залага увеличение на пенсиите в две стъпки – не само от 1 юли, но и от 1 октомври.

От 1 октомври се предвижда максималната пенсия да се повиши със 70% – от 2000 лв. на 3400 лв.

Париите за трудова дейност, отпуснати до края на 2021 г., ще се преизчислят. За всяка година след отпускането на пенсията размерът й ще се осъвремени с процент, равен на ръста на средния осигурителен доход за страната или инфлацията за предходната година в зависимост от това кой показател е нараснал повече. Предвидено е, че когато преизчислената пенсия и размерът й към 30 септември 2022 г. не са равни, пенсионерите ще получат по-високата и благоприятна за тях сума.

По време на дебата Искрен Арабджиев от ПП посочи, че актуализацията е изпитание на парламентаризма и отговорността на депутатите, защото с гласуването ще се разбере кой работи за българските граждани.

„Заварихме половината от пенсионерите на минимални пенсии, а ПП увеличи пенсиите с три пъти в сравнение с три правителства преди нас взети заедно“, коментира той.

Илиана Жекова ГЕРБ обвини управляващите, че не изпълняват основния ангажимент, а именно да възстановят справедливостта в пенсионната реформа. Според нея актуализацията поставя в риск бъдещето функциониране на пенсионната система защото не се представя 3-годишен финансов план.

Освен това добавката от 60 лева не била справедлива, защото се давала на всички независимо от осигурителния им принос. Жекова попита откъде ще дойдат парите за скока на пенсиите.

Председателят на ПГ на БСП Георги Свиленски й отговори, че пари има и те ще дойдат от спрените кражби.

Елисавета Белобрадова от ДБ пък каза, че инфлацията е световно събитие. „Всякакви интерпретации с корени в действията на управлението на България са неверни“, отсече тя.

Хасан Адемов от ДПС коментира, че без анализ и пенсионна реформа се предлага разход в размер на 1,4 млрд лева.
Автор: Камелия Цветанова

Прочети още на: https://www.dnes.bg/politika/2022/06/15/resheno-minimalnata-pensiia-skacha-na-467-leva-ot-1-iuli.533592

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Луна захапа Слави: Опита се да ме вербува за сатанинската си партия
Next: Трифонов излезе смело по фейсбук и каза като истински мъж за ГЕРБ и ДПС

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.