По 150 лв. средно дават работодателите за ваучери за храна. От началото на годината служителите, които месечно получават такива ваучери, са станали приблизително 650 хил. души, съобщиха от Асоциацията на операторите на ваучери за храна.
„Ваучерите за храна са допълнителна социална придобивка към заплатите на служителите. Те не са социална помощ и не се предоставят от държавата.
Данъчното облекчение се увеличи до 200 лева. Над 60% от работодателите са увеличили сумата от 80 лева и сега средната сума е 150 лв. До края на годината очакваме работодателите още да увеличат сумата“, каза Таня Обущарова от Асоциацията на операторите на ваучери за храна.
Ваучерът може да се използва за храна и хранителни продукти – може да се използва в супермаркети, в малки магазини и квартални бакалии, в ресторанти. Стига обектът да има договор с операторите за ваучери за храна, стана ясно още от думите ѝ в студиото на Bulgaria ON AIR.
Не изпускай тези оферти:
Съществува възможност да се плащат битови сметки с ваучерите за храна, а също да се използват и за туризъм.
„На практика това не е съвсем така. При битовите сметки се получи усложнение, тъй като доставчиците не могат да ги приемат – много от тях не разполагат със собствени каси за потребители в цялата страна“, уточни Обущарова.
Има условия към работодателите, за да предоставят ваучерите за храна – те не трябва да имат неплатени данъци.
Още за пари:
Бисер Варчев е професионален финансов трейдър, инвеститор и фонд мениджър. Основател и президент на редица финансови компании. Ето какви ценни съвети в тежката финансова криза, която е налегнала страната разкри експертът пред Явор Белчев за „Блиц“:
– Кризата вече е тук! Рецепта има ли за печалба, г-н Варчев? Да държим парите си само на влог или има в какво да инвестираме част от тях?
– Този стар постулат „криза“ на японски изписан означава „възможност“, така че всяка криза, може да е една голяма възможност. Ако говорим за финансовото и капиталово инвестиране на нашите пазари, най-лошият вариант е да държим парите си кеш или почти безлихвени спестявания (знаете къде).
Ако трябва да говорим за избягване на инфлация, има няколко много ефектни инструмента. В момента паундът е на изключително ниски нива и с атрактивна възможност за печалба. Същото се отнася и за йената спрямо долара, еврото и т.н.
Това не е препоръка за инвестиция. Това на практика са нещата, с които ние търгуваме. Искам да посъветвам хората, когато някой икономист излезе и говори нещо важно, трябва да го попитате какъв е неговият бекграунд, къде е работил и какъв е балансът на неговата сметка – положителен или отрицателен.
В този ред на мисли нещата, които аз казвам в момента, са от нашата кошница, от нашия портфейл.
От друга страна ние в момента купуваме страшно поевтинели акции. На базата на тази криза една от големите възможности е този стремглаво падащ пазар, който уж нямаше аналог.
Този факт дава възможност някои компании да са толкова евтини като покупка за акции, например в банковия сектор, който е изключително перспективен в момента. Това се дължи на покачващите се основни лихвени проценти в Европейската централна банка и навсякъде по света.
Ежедневно вече и търговските банки реагират на това покачване на лихвите, което прави банковите акции за 2022-2023 г. много атрактивни, тъй като банките ще печелят.
Друго, в което инвестираме, е силният долар, далеч не смятаме, че трендът на падане на еврото спрямо долара е приключил. Според нас тези, които държат парите си в долари в последните две години и продължават да го правят, няма да спират да печелят.
Ние имаме клиенти, които всяка седмица си теглят около 5 000 лева без да правят нищо, а само са продали евро и са си купили долар. Пак казвам, че това не е препоръка за инвестиции, тъй като трендът би могъл да се е изчерпал.
– 30 години сте на пазарите – как се запалихте? Голяма ли е разликата със сега?
– Ще отговоря първо на втория въпрос. Ако ме питате за човешкия ресурс, разликата е огромна. Националният стадион на Англия „Уембли“ е с капацитет 100 000 души. Четири или пет такива стадиона напуснаха България за последните години. Половината от тях мият чинии, но другата част са интелигентни хора, които не оставят у нас интелектуалния труд, а в други страни.
От тази гледна точка навремето беше много по-лесно. Сега е безкрайно по-трудно. Във всяка сфера това е най-големият проблем на държавата. Сънародници предпочитат да отидат в Лондон, например, където стандартът е много по-висок. Не се живее много по-добре от България, но те предпочитат да са там.
Случайно се запалих по тази професия. Аз не съм наследствен икономист. Имах късмета да бъда в разцвета на силите си, малко над 20 години, точно след краха на комунизма в България.
По това време имаше страшно много възможности за самоинициатива. Опитах много неща. В един момент ми се обадиха от американскатa фирма Firm Level Assistance Group (FLAG). Специалисти от компанията дойдоха при мен и ми казаха: „Ти се занимаваш с финанси, ако издържиш изпита по английски език, искаш ли да те пратим в САЩ на специализация?“
Аз бях в пълен нокдаун, но естествено, че се съгласих. Издържах изпита по английски. След това се учех в Ню Йок и Чикаго и така започна моят път в тази сфера.
– Българинът става ли за спекулант?
– Българинът си е спекулант по природа. Факт е, някои от най-богатите компании у нас са свързани със сайтове за залагане и спонсорират много спортни организации. На какво се дължи това? Именно на спекулативната природа на българина.
За съжаление спекулативността у хората зависи и от така наречената криза. Колкото са по тежки времената, толкова повече са спекулантите, тъй като хората се надяват на лесни печалби. Имат 20 лева в джоба и се надяват да ги направят 2000, примерно. Ето ви спекула и склонност към спекулативност.
Колкото една икономика е по-развита и хората имат по-високо доходи, толкова повече това не спомага към спекулативни действия. Така че спекулативността в България, освен че има генетика, а и е обособена от икономическата обстановка.
От друга гледна точка е важно човек да успее да управлява спекулативните си наклонности, да бъде дисциплиниран, да има свой истински ментор. Също така трябва да следва собствената си тема – става въпрос за световните финансови и капиталови пазари.
Страшно много хора сравняват борсите със спекулантите, но това не е вярно. Спекулантите са точка „Бетовете“. В нашия бизнес няма такова нещо. Но ако тези хора са посветени, не залагат след работа от 18:00 до 21:00 часа, което си е дефиницията на един спекулант, а се отдават на този бизнес, тогава вече не са спекуланти, а специалисти. Ако си отдадеш от времето, вниманието, концентрацията, ставаш професионалист.
Тогава вече тази тънка червена граница между спекулант и специалист става ясно изразена.
– Има хора с достатъчно пари за влагане. Да чакат ли докато инфлацията ги яде, или да купуват? Какъв ориентир бихте им дали?
– Най-лошият вариант е тези хора да държат парите си в кеш. И на децата е ясно, че при една реална инфлация от порядъка на 30 %, каквато имаме ние в България, парите в кеш намаляват. Много хора задават следния въпрос: „Ние, ако купим долари, а продадем евра ще прескочим ли инфлацията.“
Тук влизаме е една друга сфера, която също е много високо рискова. Тези хора не са обучени да търгуват. Ако нещата се обърнат, те ще загубят още повече пари и поради тази причина аз не мога да препоръчам това.
Ще прозвучи малко комерсиално, но тези пари трябва да бъдат поверени на разбирачи и професионалисти. Не казвам на нас. В България има около петнадесет инвестиционни лицензирани посредника, които са известни имена.
Напоследък се появиха много мошеници. Затова е важно човек да се информира кои специалисти в тази сфера са лицензирани. След като вече сте информирани, дори да не си оставяте парите за управление на такива хора, поне се консултирайте с тях. Консултациите са платени, но безплатен обяд няма. Една консултация при инвестиционен посредник струва между 150 и 300 лева.
Срещу тази пари ще получите толкова много знания за собствените си пари, че ще научите какво да ги правите.
– Суеверен ли сте в търговията? Имате ли ритуали, или всичко е хладен ум?
– Не, абсолютно никакво суеверие. Тези, които са суеверни, те вече стават спекуланти. Когато ти разчиташ на собствените си дисциплина, знания опит, никакви кончета по ръцете не вършат работа.
– Каква е вашата инвестиционна философия с две изречения?
– Нашата инвестиционна философия е нещо между тази на Сорос и на Уорън Бъфет. Нека да правим разлика – тука не става въпрос за Сорос политика, който е много спорен, а за Сорос спекуланта.
На Уорън Бъфет идеята е за дългосрочни инвестиции в стойностни акции. Философията на Сорос, която много ми харесва и толкова години донякъде следвам, е, че като хора ние правим непрекъснато грешки и че пазарът е ирационален, тоест не се води от големите икономически показатели.
Съчетание на тези две неща, когато ти предполагаш, че непрекъснато грешиш, ти вземаш ежечасно мерки против това да загубиш пари. Защитавайки се, работейки и концентрирайки си мисълта върху това да не загубиш пари – така идва печалбата. А не когато я преследваме. Минимизиране на загубите и фокус върху това да не загубиш пари.
Ние смятаме, че инвестиции, които са в рамките на година, не работят. Уорън Бъфет има една много хубава мисъл: „Не можеш да направиш бебе утре, забременявайки девет жени. Може да направиш бебе от една жена, чакайки 9 месеца“. За някои неща трябва допустимо време.
– Как почива топ инвеститор като Вас? Имате ли яхта като в Холивудски филм, пътувате ли по света, или сте домошар и обичате тишина?
– Лятото си купих яхта. Но все още съм пътувал само в България, откакто я имам – Созопол, Кранево и т.н. Иначе почивам чрез спорт. Моят баща беше голям треньор по баскетбол и дълги години водеше националния отбор. Аз до 19 години играех баскетбол. После скъсах ахилес и спрях с този спорт.
– Коя е най-добрата инвестиция за децата ни?
– Най-добрата инвестиция за децата ни е да учат и да се развиват непрекъснато и да спортуват. Чрез спорта ще бъдат здрави и работоспособни. Обучението е много важно, но не това, което дават в училище, а такива обучения като нашето. Тоест истинско, специализирано обучение за хора, които имат бекграунд.
Такова, което един ден да ти даде финансова свобода. Важно е децата ни да влагат интелектуалния труд, който са научили, в страната ни. В чужбина щастлив емигрант няма.