Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • До сега нападките бяха само от страна на президента, но току-що Петков захапа Румен Радев
  • Новини

До сега нападките бяха само от страна на президента, но току-що Петков захапа Румен Радев

Иван Димитров Пешев май 3, 2022
krakrakrarpapt.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Изненадващ е първият коментар на Кирил Петков към Румен Радев.

Не мисля, че в словото си днес президентът Румен Радев имаше предвид нас, не критикуваше нас. Той много добре ни познава и знае, че ние винаги сме защитавали българския интерес, който в случая беше много ясен.

Това каза в предаването „120 минути“ по bTV министър-председателят Кирил Петков и отказа да коментира по-подборно последните думи на държавния глава, предаде Фрог нюз.

Въпреки това министър-председателят попита: „Да се уповем на тезата, че ако си мълчим, наведем се, притаим дъх, чакаме бурята да отмине и не се включим в общата силна критика към Русия и подпомагането на Украйна ли?“.

„За да мине по-бързо войната в Украйна, дайте да не помагаме, да има Буча, да се случват кланета, Украйна бързо да бъде превзета, после потенциално да бъде превзета и Молдова, Русия да се опре в границата с Румъния и Путин, който изпрати три ракети в Украйна и аз ги видях с очите си, да ни застане на границата, а ние да се чувстваме в безопасност, спокойни. Това е безумие! “, добави Кирил Петков.

„Украинското правителство сега получава модерни оръжия от много страни като военна помощ. България не е с най-голямата и силна армия на света. Това, което можем обаче е да поправяме руска техника. Реално повечето оръжейни заводи в Украйна са унищожени. Украинският президент Володимир Зеленски ме помоли за нещо съвсем конкретно – ремонт на руските им машини. Това е точната дефиниция на военно-техническа помощ – да бъде изпращана всякаква военна техника, от която Украйна има нужда. В това число влиза оръжие и муниции“, обясни премиерът.

Що се отнася до възможността за напускане на коалицията от страна на БСП, Петков коментира: „Всички партньори осъзнават, че в момента, в средата на война, да пуснем това правителство да падне, е много безотговорно. Не вярвам, че ще го направят“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Петър Бояджиев: Путин и неговите хора в България изеглиха късата клечка на 27-и този месец
Next: Гръм от ясно небе! България блокира. Всичко у нас спира на 10-ти май

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.