Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Доброто съществува: една година след смъртта на сина си майка чу как тупти отново неговото сърце
  • Новини

Доброто съществува: една година след смъртта на сина си майка чу как тупти отново неговото сърце

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2022
sushtestvuvanemaika.jpg

Година след смъртта на сина си една майка чу отново как бие сърцето му. В истанбулска болница тя прегърна мъжа, който беше спасен със сърцето на детето й, чиито органи бяха дарени за трансплантация.
Историята е на варненското семейство Пламена, Боян, Пейо и Илия Жекови. Тя обаче е и историята и на Хакан, и на Мурад от Истанбул и Адапазаръ. Семейство Жекови губи големия си син през 2017. Илия умира в истанбулска болница, а родителите дават съгласието си органите му да бъдат трансплантирани. Година и половина по-късно Пламена, Боян и Пейо се срещат с Хакан – мъжът със сърцето на техния Илия…

25-годишният Илия Жеков е адвокат. Наследил е професията на баща си Боян. Предстоят му професионални предизвикателства и пътешествия, които толкова обича. Разболява се внезапно през май 2017-а и чува диагнозата – тумор в мозъка. Така заминава за лечение в Турция.
Операцията е успешна, според лекарите Илия е излекуван и може да продължи нормалния си живот. 40 дни след изписването, състоянието му рязко се влошава и Илия Жеков получава мозъчен кръвоизлив. Приет е в интензивното отделение на болницата, но въпреки всички усилия на лекарите изпада в мозъчна смърт. Тогава семейството на младия българин взима решение – дарява органите на сина си. С изключение на очите.

И Пламена и Боян са категорични, че въпреки възможността, не са можели… Така Пламена, Боян и Илия спасяват четири живота. Лекарите не успяват да трансплантират единствено панкреаса и белия дроб.
Сърцето на Илия Жеков получава 27-годишният Хакан Ок, който 7 месеца чака подходящ донор за животоспасяващата операция. Година и половина по-късно той научил от лекарите за желанието на Пламена да се запознае с човека, получил сърцето на сина й. „Исках го от първия ден!“, категорична е майката. Така на 5 ноември в специализираната болница Картал Кошуйолу в Истанбул, където е направена трансплантацията, Хакан се среща с майката, бащата и по-малкия брат на Илия.

Пламена Жекова днес признава, че не е могла да сдържи сълзите си, чувайки бързо тупкащото сърце на Хакан и Илия. Вижда уплашеният поглед на младия мъж, усеща притеснението му.

Хакан Ок, който получи сърцето на Илия, е на 27 години. Има съпруга и син. На срещата с Пламена и Боян е и сестра му – с трансплантирано сърце преди 45 дни, тъй като и трите деца в семейството са родени с един и същ фатален порок на сърцето. Всички те живеят в Истанбул. Те са кюрди, родом от град Мардин на турско-сирийската граница.

Преди месец семейство Жекови се е срещнало и с Мурат, който получил нов бъбрек след смъртта на Илия. 37-годишният мъж е бил 17 години на хемодиализа. Родил се е само с един бъбрек, който спира да работи внезапно, когато Мурат е на 20 г. Той е от Адапазаръ. Работи за Министерството на образованието. Споделя, че никога не е обичал патладжан, а сега обожава този зеленчук. Точно както Илия. След трансплантацията изведнъж – пак като Илия – започнал да изпитва и голямо желание да пътува – нещо, което досега също не му било по вкуса, разказаха пред Радио Варна родителите.

След завръщането си във Варна вчера Пламена получила SMS от Хакан. В съобщението той се обръща към нея с „Anne“ – „мама“…

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Започна се! На Путин ще му причернее след тази вест!
Next: Календар на опитния градинар: Кое кога трябва да садим

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.