Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Драго Драганов е безутешен, загубил е ,втората си майка: Осиротях! Беше истинска кралица
  • Новини

Драго Драганов е безутешен, загубил е ,втората си майка: Осиротях! Беше истинска кралица

Иван Димитров Пешев март 13, 2024
dwqdwfdesvfdvfdbgf.png

Драгомир Драганов е потънал в скръб и се е затворил вкъщи, алармират негови приятели. Причината за изолацията му от света била загубата на един от неговите кумири в цирка – акробатката Антоанета Романова от легендарната БГ трупа „Романови“.

„Тя ми беше като втора майка. Без нея осиротях“, не криел сълзите си Чая. Шоуменът и тв водещ, стартирал кариерата си като конферансие в цирка, написа и прочувствен некролог за покойната топ акробатка на родината, предава България днес.

„Светът на цирка помръкна! Още една светла душа отлетя към безкрая!

Сиянието на една истинска кралица на българското изкуство остана завинаги спомен!

Няма я вече сред нас прекрасната, ослепително красивата, добрата, искрената и сърдечната Антоанета Романова! Поклон и нестихващи аплодисменти в сърцето ми, скъпа Нети! Благодаря ти за обичта, топлината и щастливите часове!“, покъртен е Драганов.

Драгомир Драганов е български телевизионен водещ, журналист, шоумен и певец, сред големите колекционери в България на плакати, афиши и рекламни листовки за българския цирк. Колекцията му наброява над 10 000 плаката и близо 5000 програми от представления на български и световни циркове.

От малък има влечение към цирка и българската поп музика, в резултат на което записва три албума в по-зрелите си години и създава виртуален музей на българското цирково изкуство. Дълги години е приятел с Лили Иванова и записва дуетна песен с нея.

Драгомир Драганов е роден на 22 януари 1971 г. в София. Завършва 95 СОУ „Проф. Иван Шишманов“ в София, а по-късно учи и в Софийския университет, специалност Предучилищна педагогика.

От 1992 г. работи в Българската национална телевизия. Заедно с колегата си Георги Крумов основават предаването „Частен случай“, в което Драганов е репортер.

От 2000 г. е водещ на предаването „Чай“. След като през 2007 г. предаването е свалено от ефир, Драганов става водещ на българската Евровизия, а по-късно – и на нощния блок „Полет над нощта“. През 2012 г. умира режисьорът на предаването Хачо Бояджиев, малко след това е спряно от ефир.

От 2010 г. Драгомир Драганов е директор на „Софийски цирк на сцена“ в читалище „Цар Борис III“.

През 2015 г. основава първия виртуален музей за българско цирково изкуство, наречен „Bgcircus“.

От септември 2019 г. е водещ на „БНТ на 60“ – проект, който е посветен на 60-годишнината на Българската национална телевизия. От април до май 2020 година заедно с Нора Шопова са лица на предаването „Питай БНТ“.

Участва в музикалното предаване на Нова телевизия „Маскираният певец“ като гост-участник в ролята на Кукерът.

Дискография

Искам те за мен (2000)

Ако си ангел (2005)

След теб (2009)

Други песни

Любовта е всичко на света (2003)

Горе-долу (2014)

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дойде и най-черната вест от мелето край Добрич: Има загинали, много са в критично състояние
Next: Реши се съдбата на котарака Жоро от пловдивската библиотека, който трогна цяла България

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.