Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Драма в автобус – съобразителен шофьор заподозря, че едно дете е отвлечено. Постъпката му заслужава адмирации
  • Новини

Драма в автобус – съобразителен шофьор заподозря, че едно дете е отвлечено. Постъпката му заслужава адмирации

Иван Димитров Пешев януари 9, 2023
dasrasmrmasrkas.png

Отвличане…Чие лице не се сгърчва от отвращение и негодувание към похитителите! Без значение, какви са техните мотиви… А ако се касае за отвличане на дете?… Децата са толкова малки, на практика безпомощни за каквато и да е съпротива…

Те могат само да се страхуват и да плачат… Само си представете какво чувства едно 3 годишно дете, попаднало в ръцете на непознат мъж…

Къде са мама и татко, баба и дядо, защо този човек го изтръгва така безцеремонно от добре познатата му атмосфера на обич?… И какво ще последва сега – в малкото сърчице постепенно пропълзява ужас. За един такъв случай на отвличане, но със щастлива развръзка, ще ви разкажем сега.

Герой се оказва шофьорът на автобус Тим Уатсън (вижте на снимката спокойното му интелигентно и решително лице, седнал зад волана!) Винаги добре информиран за текущите събития по радиото в автобуса, той чува, че 3-годишно момченце с червени чорапки е било отвлечено от библиотека в Сан Франциско.

Не изпускай тези оферти:

Дадени са и подробности за външния вид на похитителя…

Самият баща на две деца, Тим проявява прозорливост и находчивост, когато чува тих детски плач и забелязва в огледалото за обратно виждане, мъж, стиснал здраво разтроено момченце в ръцете си… Това го усъмнява и той решава да провери подозренията си, но така, че да не изплаши евентуалния похитител, който може да се окаже въоръжен и опасен…

Затова Тим спира автобуса и се преструва, че търси някаква изгубена раница между седалките… Така постепенно достига до последната седалка и разпознава по описанието отвлеченото дете и неговия похитител. „Театралното представление“ пред нищо неподозиращите пътници продължава – Тим се връща невъзмутимо на мястото си и подкарва уверено автобуса, успявайки тайно – по GSM-а – да уведоми полицията за проблема.

Разбира се, са нащрек полицаите са нащрек и реагират адекватно – на следващата спирка те причакват автобуса и арестуват безпроблемно похитителя… Момчето е спасено и попада скоро в прегръдките на своите родители.

Така добре информираният и бдителен шофьор Тим Уатсън се превръща неволно в герой! Изводът е, хора, бъдете бдителни като Тим навсякъде, където и да сте, за да предотвратявате възможни престъпления! Призоваваме и нашите шофьори се вземат поука от историята и да бъдат подготвени да окажат първа помощ, ако има такава нужда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Георги Петков – Гого от Игри на Волята: Да, изтеклата за мен информация отговаря на истината
Next: Беден младеж бива отхвърлен от дъщеря на богаташ. 10 години по-късно той я среща отново, но

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.