Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Драматичната история на бившия военен Тодор! Спи на пейка в студа, след като продал две жилища, за да купи апартамент на сина си
  • Новини

Драматичната история на бившия военен Тодор! Спи на пейка в студа, след като продал две жилища, за да купи апартамент на сина си

Иван Димитров Пешев декември 7, 2022
toddoaodasjrasr.jpg

Човекът не иска да се моли на близките си за помощ, чака да му станат документите, за да получава пенсия

фото: shutterstock, архив

Повече от месец кърджалиец спи на улицата, завит просто с едно одеяло. Безработният Тодор не иска подаяния, а само документите му за пенсия да станат готови и бившият военен да си намери една стая под наем, в която да живее…

1 часа през нощта. Аларма на търговски обект вдига сотаджии по сигнал към автогарата в Кърджали. Натъкват се обаче на зъзнещ мъж на над 50 години. „Беше умрял от студ. Спеше на пейка зад будка на автогарата. Плачеше. Казва се Тодор”, разказа пред 24Родопи охранителят в СОТ 161 Никола Стоев.

Не изпускай тези оферти:

 

 

Историята на мъжа е потресаваща. Тодор продава къща на село и апартамент в Кърджали, за да помогне на сина си да закупи жилище във Варна. Съвсем скоро бившият военен остава без работа, не може да си позволи да плаща квартирата си, не желае и да се моли на близки и така…

заживява на улицата.

Повече от месец домът му вечер е пейката на автогарата. Казва, че е там до 4 часа сутринта. Тогава пристигали първите автобуси от Турция и мъжът бягал от сочещите го с пръст и одумващи нищетата му пътници.

Денем пък е в близкия пенсионерски клуб. Тодор е и ел.техник и ако му се отвори работа да поправи някакъв уред, върши го за жълти стотинки.

„Служих на държавата си толкова дълго време, а сега чакам и се моля за пенсия. Как да кажа на сина си, че баща му спи по улиците? Не съм просяк и не искам подаяния”, чува от Тодор охранителят Никола Стоев.

„Имах в мен двадесет и няколко лева, които му дадох. Да отиде и се стопли някъде. Трябва да се обърне вниманието на институциите към този горд мъж. Иде зима, а този човек е навън в студа. Той може и да не иска помощ, но сме длъжни като хора да помогнем на изпадналите в нужда”, заяви Никола Стоев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудото се случи! Неочакван обрат с Кадиев, Катето Евро не вярва на очите си
Next: От скица на имот до свидетелство за раждане – вече на гишето в пощата

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.