Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Древен българин спи в пещерите на Тибет вече 2400 години! Очакват да се събуди и да поведе България
  • Новини

Древен българин спи в пещерите на Тибет вече 2400 години! Очакват да се събуди и да поведе България

Иван Димитров Пешев юни 19, 2022
drevenvnebebpgtu.jpg

Тибет е наистина изумително мястo!

След изследване бе установено, че ДНК на хората от Тибет силно се различава от ДНК на останалите хора на Земята. Учените, провели изследването, твърдят, че тибетците принадлежат към мистериозна група.
Енергийните потоци на това отдалечено кътче от земята са по-разлини от където и да е било по света. От повече от век са известни легендите за тъй наречените Сомати(oт хинду Samadhi, има корени от санскрит), които живеят с векове в мистичните пещери в планините, предпазвани от странни енергийни полета. Тези хора живеят без храна и вода и се хранят само от енергията на мястото. Техните жизнени функции са забавени до предела, но технически те са все още живи, и съществуват с хилядолетия!

През 30-те години на 20-ти век Хитлер изпраща няколко стабилно финансирани експедиции, които да разгадаят тайната на пещерите на Тибет.

Мистична енергия е спирала изследователите и техните придружители от SS. Според дневниците, когато влезли в определени пещери всички изпитвали пронизващо главоболие и не можели да продължат. Странните физически болки и психически стрес са подробно описани и в кнингите на проф.Ернст Мулдашев „В търсене на града на боговете – в обятията на Шамбала“. Мулдашев е несравним учен-офталмолог, като е първият лекар присаждал очи и е възвърнал зрението на стотици незрящи хора. Той е и шампион по ориентиране и провежда редица експедиции в Тибет, изследвайки именно феномена на хората Сомати.

През последните години китайците /новите „господари“ на Тибет“/ провеждат сериозни проучвания и експедиции в пещерите на мистичното място /въпреки острите протести на местни монаси, които редовно се самозапалват, както и остри критики от духовния водач Далай Лама./

Пещерите Пиянг са обект на една от новите научни експедиции на водещия китайски археолог Д-р Лу Кай Шек.

Преди седмици, изследователският екип на д-р Шек се натъква на изумителен стенен барелеф в една от пещерите, който е датиран от експертите от около 700 г. сл.н.е.

Прекрасни цветове и епични истории са изобразени на изгладената стена на пещерата.

Освен, че красиво, това произведение на изкуството съдържа разказ на древния език на тибетците наречен Калхи. Част от това, което е написано е особено интересно за нас българите!
Ето какво успяват да преведат специалистите от древния скален надпис:

Древен пътешественик от народа наследник на боговете дойде в земите ни! Благородник в двора на Котис (Пряк превод от езика Калхи на древногръцки Κότυς – Името на Тракийски владетел, царувал по българските земи от 381 до 359 пр.н.е.!!!!), смел и смирен, пътувал с „цикли на небето“/може би имат в предвид лунни или слънчеви цикли – може би години/ за да достигне до светлината (образованието, проглеждането – други значения на думата на древния език).

Или на по-прост език:

Пътешественикът е пътувал с години докато стигне до тези места!
Този благородник ще се върне от САРСАН „думата, която се смята, че значи Нирвана на древния език– състоянието на пълна душевна и енергийна хармония, в която живеят вечните обитатели на пещерите – състоянието, което им позволява да са физически живи на практика вечно!“.

Тибетска мумия със запазени жизнени функции!

Следващият откъс е изумителен:

Преводът е директен от езика Калхи, не може да бъде по ясен:
Смиреният благородник ще се завърне в земите на рождението на новия(цивилизования) човек, в земите на dānu /ДУНАВ!!!/ /Българската цивилизация е най-старата в света/, и ще поведе натъжения си народ към духовен и енергиен просперитет /думата също има конотация на ВЛАСТ/.

Или по-просто казано:

Пътникът ще се събуди и ще се върне в земите на Дунавската цивилизация /ЗЕМИТЕ НА БЪЛГАРИЯ!/, ще оглави народа и България ще просперира, а може и да ръководи света!
Последните думи са акцентирани и изографисани със специален подчерк:

Водачи на света!
/Дали не значи, че българите ще станат лидери на света?!/

Точно около надписа има нетипични за културата от този регион и период символи, които след внимателна инспекция са подобни на тези, намерени по древните могили у нас и досущ като тези, които виждаме на Розетата от плиска!

Даже и Д-р Шек коментира по научния китайски ТВ канал SFE, че най вероятно става въпрос за древен европеец от балканите, който спи в пещерите от хилядолетия и който, според легендата ЩЕ СЕ СЪБУДИ И ЩЕ СЕ ВЪРНЕ ПРИ НАРОДА СИ, ЗА ДА ГО ПОВЕДЕ!

Неоспоримо е, че става въпрос за пътешественик, който е дошъл от най-древната цивилизация, тази на древните българи!

Изследванията на пещерите продължават, очакваме с нетърпение новини и разкрития от експедицията на Д-р Шек!

BRADVA.BG

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бербатов тъне в разкош като болярин! Хотелът му гледа към Царевец, а из Търново звездата фучи с джип за 130 бона
Next: Дръжте се! Няма да повярвате как се оправда Христо Иванов за съмнителната среща с Бобоков в джипа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.