Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дрифтове на жълтите павета: Фиков с първи думи и баща му с коментар
  • Новини

Дрифтове на жълтите павета: Фиков с първи думи и баща му с коментар

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
dwqrqwfasfsfs.png

Полицията със спешни проверки след кадри на опасни маневри и дрифтове под прозорците на президента и премиера. Георги Фиков- един от заснетите водачи с първи коментар по случая. Утре той доброволно ще предаде книжката си.

Кадрите на дрифтовете на жълтите павета са качени в социалните мрежи преди няколко дни. На шофьорското място в колата е Георги Фиков. Той заяви, че колата му била поднесла и загубил контрол. В интернет има и други негови видеа, на които шофира по аналогичен начин.

Припомням ви, че същият Георги Фиков се заби в спряла кола на пътя между Царево и Ахтопол преди година. Истински късмет е причината да няма жертви и тежко пострадали след инцидента.

„Аз утре отивам да си връчвам книжката. Те ми писаха акт, просто си изпуснах колата от контрол, те си ми написаха акт. Понасям си последствията и утре отивам да си предам книжката”, каза Георги Фиков.

Луксозната му кола е предизвиквала интерес и преди. Тя е снимана на абсолютно същото място, в абсолютно същата ситуация въпреки твърденията на Георги.

Бащата на Георги Фиков, който също се казва Георги, не видя проблем.

„Аз това не бих го нарекъл дрифт. Просто му и изпуснала колата, може би”, коментира Георги Фиков – баща.

През август 2022 година Георги Фиков изпуска един от острите завои между Царево и Ахтопол. Спортната му кола се забива в паркиран автомобил, който в този момент за щастие бил празен. Източници от разследването разкриха , че спортната кола по документи е била на бабата на Георги Фиков, пише “Нова”.

А въпреки промените в Наказателния кодекс не всички казуси на пътя са изчистени, смятат юристите.

„В закона, така, както сега е приет, такова поведение не е санкционирано с отнемане на превозното средство”, обясни адвокат Людмил Рангелов.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хилда Казасян: Когато Чочо ми поиска ръката, татко каза: Взимай я бързо!
Next: Криминалистът Ботьо Ботев хвърли нова светлина върху случая с Кристиян и убиеца му

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.